— Можеш — казва тя. — Трябва да го сториш.
— Ти веднъж каза, че се страхуваш, че баща ни те е използвал като пионка.
Тя свива рамене.
— Така ли?
— Използвал те е като пионка и може да те остави да паднеш.
— Ако ще бъдеш кралица на Англия, той няма да те остави да паднеш — отбелязва тя остро. — Ако ще бъдеш кралица на Англия, той ще те обича и ще ти служи през всеки миг от деня. Винаги си била галеното му дете — би трябвало да се радваш, че сега амбицията му е съсредоточена в теб.
— Изи — казвам тихо. — Амбицията му беше съсредоточена в теб, когато едва не те удави в морето.
Лицето й е почти зеленикаво в мъждивата светлина на църквата.
— Знам — казва тя мрачно.
При тези думи се поколебавам, а майка ни се приближава и казва рязко:
— Трябва да ви представя на нейна светлост кралицата.
Тръгвам след нея по дългата пътека между скамейките на катедралата: прозорецът от ослепително ярко рисувано стъкло образува цветен килим под краката ми, сякаш вървя по лъчистото слънце. Осъзнавам, че това е вторият път, когато майка ми ме представя на кралица на Англия. Първия път видях най-красивата жена, която съм познавала някога. Този път ще видя най-безмилостната. Кралицата ме вижда да идвам, обръща се към нас и чака, с търпението на убиец, да стигна до стъпалата на преградата между кораба на църквата и мястото за хористите. Майка ми се снишава в дълбок реверанс, и аз също правя такъв. Когато се изправям, виждам ниска закръглена жена, с великолепна рокля от златен брокат, с извисяваща се като кула диадема на главата, драпирана с воал от златна дантела, със златен колан, преметнат ниско над широките й бедра.
Кръглото й лице е сурово, устата й, подобна на розова пъпка, не се усмихва.
— Вие сте лейди Ан — казва тя на френски.
Свеждам глава.
— Да, ваша светлост.
— Вие ще се омъжите за сина ми и ще бъдете моя дъщеря.
Отново свеждам глава. Явно не се опитва да се поинтересува да ме попита дали съм щастлива от това. Когато я поглеждам отново, лицето й сияе като злато от триумфа.
— Лейди Ан, сега вие сте само една млада жена, вие сте никоя; но аз ще ви направя кралица на Англия и вие ще седите на моя трон и ще носите моята корона.
— Лейди Ан е подготвена за такова положение — казва майка ми.
Кралицата не й обръща внимание. Тя пристъпва напред и взема двете ми ръце между своите, сякаш й се заклевам във вярност.
— Ще ви науча да бъдете кралица — казва тя тихо. — Ще ви науча на това, което знам за куража, за предводителството. Синът ми ще бъде крал, но вие ще стоите редом с него, готова да защитавате трона с живота си, ще бъдете кралица, каквато бях аз — кралица, която умее да властва, която може да управлява, която може да сключва съюзи и да се придържа към тях. Бях още момиче, не много по-възрастна от вас, когато дойдох в Англия, и много бързо научих, че за да задържиш трона на Англия, трябва да подкрепяш съпруга си и да се бориш за трона му, денонощно, Ан. Денонощно. Ще изкова от вас меч за Англия, точно както и аз бях превърната в острие. Ще ви науча да бъдете кинжал, опрян в гърлото на измяната.
Помислям си за ужасите, които тази кралица навлече на страната със своите дворцови фаворити и амбицията си. Мисля си за баща ми, който твърдеше, че кралят се е потопил в сън, дълбок като смъртта, защото не е могъл да понесе живота си с нея в будно състояние. Помислям си за годините, когато баща ми управляваше Англия, а тази жена вилнееше в Шотландия, събирайки армия, която нахлу на юг като банда разбойници — полуголи, грабещи, изнасилващи и убиващи навсякъде, откъдето минеха, докато страната заяви, че няма да търпи повече тази кралица, и гражданите на Лондон затвориха портите си пред нея и помолиха най-добрата й приятелка Жакета Удвил да й каже да отведе армията от Севера обратно у дома.
Нещо от това проличава в лицето ми, защото тя се изсмива кратко и ми казва:
— Лесно е да се гнусиш, когато си момиче. Лесно е да бъдеш принципна, когато нямаш нищо. Но когато си жена и имаш син, чиято съдба е да заеме престола, след години чакане, и когато си кралица и искаш да си запазиш короната, ще бъдеш готова да сториш всичко, наистина всичко. Ще бъдеш готова да убиваш за това: да убиваш невинни младенци, ако е нужно. И тогава ще се радваш, че съм те научила на всичко, което знам — тя ми се усмихва. — Когато бъдеш способна да направиш всичко — всичко — за да задържиш трона си и да опазиш короната си и да задържиш съпруга си на мястото, което е редно да заема, тогава ще знаеш, че си се поучила от мен. Тогава наистина ще бъдеш моя дъщеря.
Тя ме отвращава, ужасява ме до смърт. Не смея да кажа нищо.