Тя се обръща към високия олтар. Виждам дребна крехка фигура, застанала до баща ми: принц Едуард. Пред него стои епископ с требник, отворен на страницата с брачния обред.
— Ела — казва лошата кралица. — Това е първата ти стъпка, аз ще направлявам всички други.
После ме хваща за ръката и ме повежда към него.
Аз съм на четиринайсет години, дъщеря на осъден предател в изгнание, за чиято глава е обявена цена. Предстои ми да се сгодя за момче, почти три години по-голямо от мен, син на най-ужасяващата жена, която Англия е познавала, и чрез този брак баща ми ще й помогне да връхлети обратно в Англия като вълчицата, с която я сравняват. И от този момент аз ще трябва да наричам това чудовище своя майка.
Хвърлям поглед назад към Изабел, която ми се струва много далече. Тя се опитва да ми се усмихне окуражително, но лицето й е напрегнато и бледо в мрака на катедралата. Спомням си как в първата си брачна нощ ми каза: «Не си отивай». Изричам само с устни същите думи към нея, а после се обръщам и тръгвам към баща си, за да изпълня волята му.
14
_Амбоаз, Франция, зимата на 1470_
Не мога да повярвам на мисълта за живота, който се открива пред мен. В студената светлина на зимните утрини се будя до Изабел и трябва да лежа неподвижно и да оглеждам каменните стени на стаята и гоблените с приглушени цветове в светлината на ранната сутрин, за да си напомня къде се намирам, колко далече стигнахме, и ослепителното си, невероятно бъдеще. После отново си казвам: аз съм Ан Уорик; все още съм аз. Сгодена съм за принц Едуард Ланкастърски, аз съм принцеса на Уелс, докато старият крал е жив, а след смъртта му ще стана Ан, кралица на Англия.
— Пак мърмориш — казва сърдито Изабел. — Мърмориш като луда старица. Млъквай, това звучи нелепо.
Стисвам устни, за да се принудя да млъкна. Това се е превърнало в мой ритуал, съблюдаван така редовно, както и утринната молитва. Не мога да започна деня, без да изредя промените в живота си. Сякаш не мога да повярвам, че съм тук, ако не изредя очакванията си, невероятните си надежди. Първо отварям очи и виждам отново, че съм в една от най-хубавите стаи на красивия замък Амбоаз. В този замък, сякаш излязъл от вълшебните приказки, ние сме гости на човека, който някога бе най-големият ни враг: Луи Френски, сега наш най-голям приятел. Сгодена съм и ще се омъжа за сина на лошата кралица и спящия крал, само че сега трябва винаги да помня да я наричам «почитаема майко», а него — царственият ми баща: крал Хенри. Изабел няма да бъде кралица на Англия, Джордж няма да бъде крал. Тя ще бъде моя първа придворна дама, а аз ще бъда кралица. И най-невероятното от всичко — баща ми вече превзе Англия с щурм, нахълта в Лондон, освободи спящия крал — крал Хенри — от Тауър, изведе го пред хората и гръмко го провъзгласи за крал на Англия, върнат на своя народ, възстановен на престола. Хората приветстват това. Колкото и да е невероятно, във Франция се научаваме да празнуваме триумфа на Ланкастър, да казваме «нашата династия», когато имаме предвид червената роза, обръщаме наопаки всяка преданост, на която съм била учена в живота си.
Кралица Елизабет, в ужас от откритата враждебност на баща ми, е избягала в свято убежище и се крие с майка си и дъщерите си, отново бременна, изоставена от съпруга си. Сега вече е без значение дали ще има момче, момиче, или ще пометне, както й пожела Джордж — синът й никога няма да седи на трона на Англия, защото династията Йорк е напълно сразена. Тя се спотайва в свято убежище, а съпругът й, красивият и някога могъщ крал Едуард, нашият приятел, нашият някогашен герой, избяга от Англия като страхливец, придружаван единствено от верния си брат Ричард и още половин дузина души, и те стоят и чакат, и се боят за бъдещето си някъде във Фландрия. Баща ми ще воюва с тях там догодина. Ще ги открие и ще ги убие като престъпници, като хора извън закона, каквито са те сега.
Кралицата, която беше толкова красива в триумфа си, която бе толкова твърда в своята неприязън, отново е там, откъдето започна: безпарична вдовица без никакви изгледи за бъдещето. Би трябвало да се радвам, това е моето отмъщение за хилядите обиди, които нанесе на Изабел и мен, но не мога да не мисля за нея, и да се питам как ще преживее раждането в тъмните стаи на убежището под Уестминстърското абатство, и как изобщо ще излезе от там?
Баща ми спечели Англия — отново е такъв, какъвто беше, неудържим победител. Джордж вървеше предано до него по време на целия поход, въпреки че династията Йорк го изкушаваше да извърши предателство, и баща ми направи всичко, което се зарече. Трябва да се присъединя към него, веднага щом с принц Едуард се оженим; чакаме само разрешение от папата, за да потвърдим съюза си. Като млад съпруг и съпруга ще се присъединим към татко в Англия, и ще бъдем провъзгласени за принц и принцеса на Уелс. Ще бъда винаги редом с кралица Маргарет Анжуйска; тя е мой ментор и мой наставник. Отново ще изпратят хермелиновите кожи от гардероба на кралица Елизабет; само че този път ще ги пришият към моите рокли.