— Избягаха? — Тя повтаря думата, сякаш не я разбира. — Избягаха?
— Много от нашите войници загинаха, хиляди. Но останалите побягнаха обратно към Лондон. Едуард спечели.
— Едуард спечели?
Той се отпуска на едно коляно.
— Ваша светлост, съжалявам, но трябва да ви съобщя, че в тази първа битка той спечели победа. Разби вашия военачалник граф Уорик; но аз съм уверен, че можем да го разгромим сега. Събрахме армията отново, хората ни са на път.
Чакам. Очаквам тя да попита къде е баща ми, кога ще пристигне с онези войници от армията си, които са успели да се измъкнат. Тя се обръща към мен.
— Значи Изабел не направи нищо за нас, макар да я изпратихме напред, за да бъде със съпруга си. Тя не запази Джордж като наш съюзник — казва тя злобно. — Ще запомня това. Добре ще е и вие да запомните това. Тя не успя да го опази верен на вас, на мен, на баща ви. Тя е лоша дъщеря и лоша съпруга, вероломна сестра. Мисля, че ще съжалява за това. Ще се погрижа тя да съжалява за деня, в който съпругът й ни предаде.
— Баща ми… — прошепвам. — Баща ми ще дойде ли сега?
Виждам как херцог Съмърсет трепва и поглежда към кралицата, сякаш иска позволение да говори.
— Баща ми? — питам по-високо. — Какво става с баща ми?
— Загина в битката — казва той тихо. — Съжалявам, милейди.
— Загинал? — пита тя сухо. — Уорик е мъртъв?
— Да.
Тя понечва да се усмихне, сякаш това й се вижда забавно.
— Убит от Едуард?
Той кимва утвърдително.
Тя не успява да се сдържи. Надава гръмък смях, притискайки ръка към устата си в опит да се възпре, но не може да престане да се смее.
— Кой би си го помислил? — ахва тя. — Кой би си помислил подобно нещо? Боже мой! Колелото на съдбата — Уорик, убит от собствения си любим възпитаник! Уорик се изправя срещу собствените си повереници — и те го убиват. А Едуард отново е с двамата си братя на своя страна — след всичко, което сторихме и в което се заклехме… — тя бавно се успокоява. — А моят съпруг, кралят?
Минава към следващия въпрос, сякаш няма какво повече да се каже за смъртта на баща ми.
— Как умря той? — питам, но никой не ми отговаря.
— Кралят? — повтаря тя нетърпеливо.
— Благополучно е върнат в Лондон и е отново в Тауър. Прибраха го след битката и го взеха със себе си като пленник.
— Той добре ли беше? — пита тя бързо.
Съмърсет се размърдва смутено на мястото си.
— Пееше — казва кратко. — В палатката си.
Синът и съпругата на лудия крал си разменят един кратък поглед.
— В битка ли загина баща ми? — питам.
— Братята Йорк се върнаха в Лондон като победители, но ще си отдъхнат, ще се въоръжат и ще продължат насам — предупреждава я Боуфорт. — Сигурно са научили, че сте слезли на суша, както узнахме и ние. Ще тръгнат след нас колкото могат по-бързо.
Тя поклаща глава.
— Ах, мили боже. Ако само бяхме дошли по-скоро!
— Джордж, херцог Кларънс, пак можеше да стане изменник. Граф Уорик можеше въпреки всичко да загине — отвръща спокойно херцогът. — При сегашното положение вашето пристигане ни осигурява отпочинала войска, току-що слязла на сушата, и хора, които се събират да подкрепят една нова кауза във ваше лице. Едуард потегли в поход, сражава се, а сега потегля отново. Той се обърна към всички, които му бяха длъжници, към него се присъединиха всичките му приятели, не останаха хора за вербуване, а те водиха тежка битка и понесоха загуби, и всички са уморени. Битката беше тежка, а походът — дълъг. Сега всичко е в наша полза.
— Поел е насам?
Всички кимат: няма съмнение, че династията Йорк се подготвя за едно последно хвърляне на заровете.
— Към нас?
— Да, ваша светлост — трябва да се оттеглим.
За миг тя си поема рязко дъх, после прави малък жест с ръка, рисувайки кръг във въздуха.
— Колелото на съдбата — изрича почти замечтано. — Точно както каза Жакета. Сега нейният зет идва да ме нападне, след като уби съюзника ми, а нейната дъщеря и моят син са съперници за престола, тя и аз сме разделени. Предполагам, че сме врагове.
— Баща ми… — казвам.
— Отнесоха тялото му в Лондон, ваша светлост — казва ми тихо херцогът. — Едуард взе със себе си тялото му, а също и това на вашия чичо, лорд Монтагю. Съжалявам, ваша светлост. Той ще покаже телата на жителите на Лондон, за да узнаят всички, че баща ви е мъртъв, а неговата кауза — изгубена.