На път за банята погледна към дървения футляр. Непреодолимото желание да се спусне към кутията и да я отвори тук беше по-слабо, отколкото в Щатите. Цял месец се беше борила с него, решена да не допусне да я завладее. Щеше да си позволи да се любува на меча, чак когато силното й желание да го направи попремине.
Днешният ден бе единственото изключение. Когато разопакова оръжието след пристигането си, направи го, за да се убеди, че мечът не се е повредил при полета. Но все още не го бе докосвала. Най-трудно сдържаше именно порива да го вземе в ръце.
Това се бе превърнало в част от нейната идея фикс. Дори се отказа да постави оръжието в скъпата стъклена витрина, направена специално за него в центъра на колекцията й, която очакваше новата придобивка. Нямаше обаче да постави Проклятието на Бладдринкър на място, където би го виждала по всяко време, не и докато искаше да го гледа през цялото време.
В по-ново време в Кавеноу Котидж била направена модерна водопроводна инсталация. Банята към нейната спалня предлагаше и душ, и вана. Въпреки че Розалин много обичаше да се излежава във водата, тази вечер бе прекалено уморена за подобно удоволствие. Започваше да усеща часовата разлика. Даже се учуди, че е още будна. Дейвид вече си беше легнал.
Затова набързо си взе душ. Загърната в дебела хавлия, тя се запъти към старинния гардероб, в който по-рано бе подредила дрехите си. Извади копринена нощница в нежносин цвят и я хвърли върху леглото, където тя заблестя като езерце до махагоновата кутия на меча. Още не се бе подсушила, за да я облече, затова отиде тоалетката първо да разреши косата си.
В огледалото се отразяваха леглото и кутията и тя изведнъж забеляза, че точно в този момент няма желание да я отвори. Навярно заради умората. Или просто мечът се чувстваше по-добре тук, в Англия, която за известно време беше напуснал, и сега по-слабо й въздействаше — о, Боже, пак ставаше суеверна и приписваше на оръжието емоции и подбуди. Проблемът беше в нея, причината се таеше във въображението й и тя щеше да се справи с нея.
Но си обеща обезателно да разгледа Проклятието на Бладдринкър, веднага щом не се чувства предизвикана да го направи. Усмихна се на отражението си, доволна и облекчена от решението си да не бърза с „наградата“. Все пак, въпреки понамалелия от умората интерес, обещанието си е обещание. Остави разресаната си коса свободно да пада по раменете й, взе от чантичката си ключа и се приближи до леглото.
След няколко секунди държеше меча в ръцете си, а дръжката му бе все така топла, както си я спомняше от предния път. И тогава, по странно стечение на обстоятелствата, чу познатия звук на далечна гръмотевица. Въпреки запалената в стаята лампа проблесна ослепителна мълния и освети задния двор, към който бяха обърнати двата прозореца на спалнята й. Светлината й проникна дори през пердетата.
Розалин хвърли поглед навън и се намръщи. Щеше да й се наложи да затвори прозорците, ако се задаваше буря. Нямаше капандури, които да предпазват от дъжда, защото над нея беше огромното таванско помещение, толкова високо, че би могло да се превърне в нов, трети етаж, стига да й се занимаваше с това или да разполагаше с необходимите нари.
Докато се взираше в тази посока, очите й съгледаха фигурата на застанал в ъгъла мъж и тя едва се сдържа да не изкрещи от уплаха. И не кой да е мъж. Това беше той, мъжът, който се бе нарекъл Торн Бладдринкър — представата на Бари за шега. Не повярва на очите си! Премигна, но видението не изчезна. И нейният задръстен от проблеми и умора мозък просто не искаше да го приеме.
Изключено беше Бари дотолкова да се е увлякъл в шегата, та чак да плати на непознатия билета му до Англия. Но дали не грешеше? От друга страна, ако мъжът и без друго е трябвало да пътува до тук, бившият й годеник би подскочил от радост при възможността да изпипа номера, режисиран с такъв успех от него първия път.
Това със сигурност беше същият мъж, появил се в класната й стая онази нощ. Лицето и тялото му не можеха лесно да бъдат забравени и оказаха върху нея същото въздействие както тогава — чисто физическо привличане. Това разкритие никак не я зарадва.
Подобни вълнения не я спохождаха често. На няколко пъти й се бе случвало да хареса външността на даден мъж, но от това нищо не се бе получило, защото не отговориха на чувствата й. И Розалин всеки път с любопитство се питаше какво ли би било усещането, ако си допаднеха взаимно. Но не и в настоящия случай.