Сега мъжът бе облечен в други дрехи. Но не бяха съвременни. Пак носеше театрален костюм, който, обаче, тя би описала като раздърпан.
Не беше сменил панталона и ботушите. Или бе нахлузил подобни на тях. Мръсно бялата му туника с дълги ръкави бе раздрана отпред и едва-едва се държеше на кръста му от колана. Изминаха няколко минути, докато Розалин осъзнае, че тъмните петна по нея вероятно са от кръв. Още толкова време й трябваше, за да забележи кръвта, която капеше от ъгълчето на устата му.
В момента, в който заключи, че се е бил с някого, в главата й пробягна тревожна мисъл.
— О, Господи, нали не сте наранил Дейвид, когато със сила сте влязъл в къщата?
— Какъв Дейвид? Точно се биех с брат си Тор. Надали пак ще се осмели да ми се опре. А сега ме изпрати обратно, жено, искам да довърша…
Не забеляза лицето му да е гневно. Но мигновено различи гневните нотки в гласа му, понеже засилваха акцента му. Шега, не шега, но присъствието на този огромен мъж в спалнята й, при това раздразнен срещу нея, беше доста обезпокоително. И ако не беше направо разярена, тя сигурно щеше да се изплаши.
Прекъсна го с думите:
— Веднага престанете, господине. Не ме интересува колко време сте репетирал репликите си, публиката ви не е възхитена. Тази глупост продължава твърде дълго. Ще дам под съд вас и Бари, ако не спрете да…
Той я прекъсна:
— Ти ме повика, лейди. Нямах особена охота да се подчиня на заповедите ти.
Тя го изгледа с присвити очи.
— Значи не искаш да зарежеш ролята си, така ли? И си сигурен, че това ме забавлява? Бари направо те е заблудил, ако ти е казал, че ще се забавлявам.
Внезапно върху лицето му изписа любопитство.
— И при вас има от зърната.
Забележката му съвсем я слиса.
— Какво?
— Черните?
Когато тя най-сетне се досети, че той й говори за черни боровинки, се видя в чудо и обезсърчена въздъхна. И преди да успее да продума, той заяви:
— Но като се замисля, ако си ме пожелала за постелята си, брат ми може да почака.
Беше се вторачил в хавлията, с която бе загърната, и в няколкото сантиметра от горната част на бедрото й, които виждаше от мястото си, от другата страна на леглото. Лицето й пламна от наглостта му.
Розалин държеше меча така, че върхът на острието му опираше в дюшека. Инстинктивно тя го вдигна пред себе си, но реакцията на мъжа съвсем я обърка.
Той се разсмя, отметнал глава назад. Изглеждаше искрено развеселен.
Колкото и да бе абсурдно, тя си отбеляза наум, че посетителят наистина има трапчинки. И изобщо нямаше намерение да й обясни какво толкова го е развеселило.
— Моят меч не може да пролее моя кръв. Сега това могат само боговете… И Волфстан Лудия, ако някога ме намери.
Розалин просто не чу думите му след „мечът ми“. В нея изведнъж заговори гласът на собственика на въпросното оръжие.
— Вашият меч? Вашият меч! Давам ви две секунди да изчезнете от къщата ми или ще извикам полицията!
— Значи не ме каниш в леглото си?
— Изчезвайте!
Той сви рамене. Отново се захили. И после изчезна пред очите й. В далечината пак изтрещя гръмотевица, последвана от блясък на мълния.
Цели пет минути Розалин се взираше в мястото, където бе стоял. Сърцето й се блъскаше в гърдите. Не беше в състояние да разсъждава. Кожата й настръхна.
Когато разсъдъкът й се възвърна, тя внимателно прибра меча и пъхна кутията под леглото. Облече нощницата си и чак когато тя покри коленете й, издърпа хавлията изпод нея — нещо, което никога не беше правила преди, нито пък бе изпитвала необходимост да го прави.
Погледът й постоянно се връщаше към опустелия ъгъл на стаята, който си оставаше все така пуст. Дори след като се пъхна в леглото, тя дълго седя с вперени натам очи. Изобщо не си помисли да загаси лампите.
Най-сетне отпусна глава на възглавницата и въздъхна уморено. Сутринта, вече отпочинала, ще търси логично обяснение за случилото се. Засега единствената и ясна мисъл бе, че губи разсъдъка си.
ГЛАВА ШЕСТА
Сънувала е! Това беше обяснението за станалото снощи — или за това, което си въобразяваше, че се е случило. По някакъв начин тя подсъзнателно бе свързала възбудения си интерес към меча с шегата на Бари, за да задоволи любопитството си. Но както обикновено става в сънищата, тя не беше успяла да зададе своите въпроси.
Било е сън, разбира се. Най-простото и логично обяснение. И все пак, колко жалко. Веднъж да сънува хубав мъж, а тя да се прави на обидена и да го гони! Можеше да задоволи освен любопитството й относно меча, и друго нейно желание, а той определено беше готов да го направи. Дори точно го определи: да спи с нея. Тя трябваше само да каже „Да, чудесно“ и тогава…