Разполагаше с начин да го докаже. Ако в къщата бе внесена такава екипировка, тя трябваше да е тук — във всяка стая, даже и в колата, която ползваше. Но защо пък да я търси и да разпердушини имението без нужда, когато стигаше да изнесе оръжието навън и да го скрие, за да не я безпокоят.
Но ако пак се материализира? Това ще покаже… че поне не е зрителен ефект, илюзия, постигната с високи технологии. Не би разкрило обаче що за явление е викингът. За това и за още много други неща трябваше лично да го разпита. Яви ли й се пак, при условие че тя реши да рискува, най-напред трябваше да се справи с предупреждението му. Сега тази единствена мисъл се въртеше в главата й.
„Извикай ме отново и ще се наложи да задоволиш всичките ми нужди.“
Представата да задоволи нуждите му — сексуалните му нужди — запалваше огнени тръпки дълбоко в слабините й. Почти съжали, че е обременена с наследените от баща й строги морални принципи. Никога преди не бе поставяла под въпрос условието да се омъжи девствена, но вече го правеше. В края на краищата, колко други двадесет и девет годишни жени можеха да заявят, че не са спали с мъж? Доста трудно ще бъде да открие дори една в тази епоха.
Сексуалната революция избухна през шестдесетте и седемдесетте години. През осемдесетте жените вече завоюваха известни позиции и предприеха стъпки за постигане на равенство с мъжете. Становищата за еманципацията на жената и ролята й в обществото непрекъснато се меняха. Безспорно нежният пол спечели доста, но някъде по пътя загуби истинските кавалери.
Бари беше нагледен пример за типа мъже, които се навъдиха на тяхно място. Не бе отварял пред нея врати; не й бе придържал стола, докато седне, преди самият той да се настани на масата; нито бе настоял да я последва в апартамента й, когато на няколко пъти се случи да я изпрати. Срещаха се пред заведенията, които се канеха да посетят и не възразяваше тя да плаща своята част от сметката. И Розалин не го бе намирала за странно. Беше продукт на седемдесетте години, въпреки че в едно отношение си остана старомодна.
Точно този факт я изнервяше и объркваше, когато се сгодиха с Бари. Изпитваше ужас от перспективата да му обясни необичайното си състояние през първата им брачна нощ. Каква ирония, мъжете вече не очакваха да се оженят за девственица. В най-добрия случай бившият й годеник щеше да приеме твърдението й с недоверие. Не бе изключено да й се присмее и подиграе: Не, определено не бе жадувала за удобния случай да му разкрие моралните си принципи.
А и той никога не беше създавал проблеми от отказа й да спи с него. Отдаваше го на нейната сдържаност, даже го беше признавал. Оставила го бе да си мисли, че няма друга причина. Разбира се, той и не гореше от нетърпение да я вкара в леглото си. Това би трябвало още тогава да разколебае доверието й, но в онзи момент той изобщо не прояви настойчивост, нито пък се ядоса, както би направил някой друг годеник, и тя изпита единствено облекчение.
Положението с Торн Бладдринкър обаче бе различно. Той й постави ултиматум и това не й допадна. Изгледите да се люби с него бяха завладели мислите й и пораждаха усещания, които разтърсваха тялото й. Но истината беше, че той бе определил цена за информацията, която Розалин искаше да получи от него. Плътта й трябваше да послужи за разменна монета, а тя считаше, че това е унизително, подло и абсолютно неприемливо.
Каквато и друга цена да бе поискал, тя нямаше да се поколебае да я плати. Все едно, че купува книга за изследванията си или плаща за обиколка на историческа забележителност с екскурзовод. Честно си признаваше, че викингът заслужава нещо в замяна. Но тялото й, по-точно девствеността й? Беше твърде висока цена. Розалин бе убедена, че той го знае и именно затова бе вдигнал наддаването толкова високо — за да не го вика пак.
Накрая си позволи да анализира задълбочено този проблем и отново се разгневи, но скоро откри начин да го заобиколи. Общо взето и двамата имаха право да си играят на заплахи и ултиматуми. Щом откри разрешението, тя приготви една голяма кошница за пикник, грабна кутията с меча, седна зад волана и не след дълго остави имението зад себе си.
Изборът на най-подходящата обстановка й отне известно време, а тя едва не подмина мястото, идеално за целта й. Между две ниви златна пшеница, зад малко възвишение, което я скриваше от пътя, се намираше тучна ливадка, изпъстрена с диви цветя. Летните корони на няколко невисоки дървета пазеха гъста сянка. Усамотението се нарушаваше единствено от прелитащите пеперуди и лекия следобеден ветрец.