Когато отново го погледна, той й се усмихваше. Знаеше. Знаеше точно какво й причинява и бе уверен, че скоро ще получи желаното.
— Щеше нещо да ми показваш, лейди.
Така ли? А, да снимките. Концентрирай се върху тях, намери начин да го удивляваш, така да го заслепяваш със съвременни чудеса, че да не разполага с време да омагьосва чувствата ти.
Отвори портфейла си, след това и отделението, в която държеше фотографиите. Първата снимка направо пъхна под носа му и започна да му подава останалите една през друга.
— Ето снимки на хора, които познавам: родителите ми, брат ми, Дейвид, най-добрата ми приятелка, Гейл, Бар… по дяволите, не мога да повярвам, че още я пазя.
Грабна снимката на Бари, за която бе забравила, и почна да я къса на малки парченца.
— Нали ти стана ясно колко често ги разглеждам — изръмжа тя.
— Защо го направи?
Преди да му отговори Розалин се наведе и изхвърли в кошницата унищожената снимка.
— Защо скъсах фотографията ли? Не понасям мъжа на нея.
— Но нали е скъпа?
— Съвсем не. Опитвах се да ти обясня, че плакатът, който видя в класната ми стая, когато се появи за първи път, е също снимка, подобна на тези, само че с по-големи размери. Не е рисувана от художник. И Уилям Копелето определено не е позирал за нея. Изображението се получава с фотоапарат, малък като кутийка уред, открит преди повече от век. Ще ми се да бях взела един и да ти покажа как се правят снимки…
Спря, защото Торн вече не я слушаше. Навярно повечето обяснения бяха непонятни за него и той не схващаше смисъла на думите я. Може би вниманието му бе ангажирано с друго откритие понеже беше почнал да тършува из чантата й без позволение.
Съвсем естествено, тази волност възмути Розалин. Но си наложи да стисне устни и да преглътне негодуванието си. В края на краищата, тя щеше да спечели, ако нещо привлече вниманието му. Не биваше да забравя това и да обуздава темперамента си.
Да се ядосва на един мъж олицетворение на мъжкото себелюбие, би било чиста загуба на време. Отношението му към жените беше варварско, той сам беше варварин. Тя знаеше къде е било мястото на „нежния пол“ в неговата епоха — при добитъка и запасите с медовина, част от имуществото. На практика, в онези години жените са имали дори по-ниска стойност от стоката за продан.
Дали ще го е грижа, ако тя се обиди? Ако демонстрира характер? Ни най-малко. Розалин се усмихна. Общуването с него щеше да е истински урок по история. Вътрешно се поздрави за обширните си познания в тази област, защото й помагаха да пренастрои мисленето си. Не се и съмняваше, че без тази нагласа викингът щеше постоянно да я вбесява, а това щеше да провали намеренията й да получи сведения.
Прехапа език и зачака да види какво е възбудило интереса му. Джобното флаконче с парфюм? Малкият калкулатор със слънчеви батерии? Или пакетчето хартиени носни кърпички, които бе купила на летището?
Торн измъкна ръката си. Държеше червилото й. Разгледа лъскавия метален цилиндър основно, от всички страни. Логично бе да го заинтригува, понеже той свързваше метала единствено с направата на оръжия. Дори го почука с нокътя на показалеца си, за да се убеди, че е метал, при което капачката леко се отмести. Той не пропусна движението. Очите му се разшириха от учудване, когато издърпа капачето и се захвана да изследва кухото цилиндърче. Напразно се опита да пъхне широкия си пръст вътре. Беше безкрайно очарован и развълнувано съобщи причината:
— Не съм виждал толкова тънко изчукан метал — идеално кръгъл и със страхотно качество. Вашите ковачи са гениални, лейди!
Розалин не можа да сдържи усмивката си. Ако нещо толкова древно като червилото го изумяваше, сигурно щеше да изпадне в шок, когато му покаже телевизор или… Господ да му е на помощ, самолетът ще го побърка!
— Трудно ще откриеш ковач в наши дни, Торн. Западнаха, когато конят престана да бъде жизненоважен за човека. Няма значение, ще разбереш това по пътя за вкъщи.
Изведнъж много й се прииска да го вкара в колата. Ще се изплаши ли, или ще се преклони пред возилото? Или ще го възприеме като средство да стигне по-бързо до някоя битка? За да не избухне в смях, трябваше да престане да си представя реакциите му и да изтика от ума си образа му — размахал диво меч през отворения прозорец, докато профучава край танкове и подвижни ракетни установки.
— Що се отнася до метала — продължи тя, — от него в наше време се изработват предмети с всякакви форми и размери. Използваме и пластмаси, стъклопласти и… както и да е, едни фабрики произвеждат детайлите, други ги сглобяват и така се раждат съвременните удобства, които ние по принцип приемаме за даденост. Ти самият ще се сблъскваш с много от тях. Но не ме карай да ти обяснявам как работят. Технологията не е моя специалност.