Той изсумтя в отговор и Розалин се досети, че обясненията й са абсолютно непонятни за него. Отново се бе заел да разглежда находката си, но чак сега бе забелязал съдържанието на долната част. Розалин се усмихна и посочи:
— Дръж тази част и завърти дъното.
Той го направи. Очите му заблестяха, когато червилото се показа от цилиндъра. После завъртя дъното в обратната посока и то хлътна навътре. Близо минута го движеше нагоре-надолу, точно като дете, което е направило откритие.
Накрая попита:
— За какво служи?
Това поне можеше да обясни. С обикновени, познати за него думи.
— За да оцветява устните, женските устни.
— Защо?
Усмихна се по-скоро на самата себе си:
— И аз често съм се чудила. Едно от стотиците козметични средства, които се използват за разкрасяване.
Погледът му се плъзна по устните й и се задържа там толкова дълго, че отново започна да й става горещо. Невероятно беше колко лесно я възбужда, но очите му правеха точно това.
Розалин тъкмо се канеше да се обърне, за да се предпази от въздействието му, когато той отмести очи към бледоморавото червило и отбеляза:
— Ти не си го използвала.
Успя да отвърне, макар че гласът й бе напрегнат:
— Рядко го правя.
Той й връчи гилзата.
— Покажи ми.
Това беше заповед. Явно очакваше да му се подчини безусловно. В момента това не я разгневи. Щеше да изпълни всичко, за да забрави, колко силно е било изкушението да се хвърли на врата му.
С няколко бързи и умели движения тя постави червилото върху устните си и ги разтри една в друга. Направи го без огледало и машинално прокара пръст по горната си устна — ако се е размазало малко червило, да го изтрие.
Когато отново вдигна очи, той многозначително я попита:
— Как е на вкус?
Розалин разбра в каква посока бяха тръгнали мислите му — ако изобщо се бяха отклонявали.
— Няма да научиш — отсече тя.
В отговор Торн взе от нея червилото и бавно, дразнещо бавно, го прокара по средата на езика си. През цялото време я наблюдаваше как гледа устата му като омагьосана.
Накрая той присви устни, погледите им се срещнаха и тя го чу да казва:
— Не е безвкусно, но предпочитам теб.
Тя изстена и отчаяно забута към него кошницата с храната. Почти изкрещя:
— На ти, яж! Аз отивам да се разходя.
Какво ти ходене, тя почти спринтира в обратната посока, надолу по поляната, а смехът му я следваше по петите.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Торн наблюдаваше Розалин, докато тя тичаше през ливадата. Искаше да гледа разпуснатата й коса, която вятърът развява; устните й, разтворени да срещнат неговите; и тази гореща чувственост в очите, която Розалин не можеше да скрие. Искаше да почувства гъвкавото й тяло под своето и да знае, че така много й харесва.
Очароваше го, че тя го желае, но постоянно отрича. Никоя от предишните собственички на меча не си забраняваше да използва тялото на първия му притежател. Те или изпитваха сексуална страст, или не, но никоя не се бореше срещу влечението си.
Гунхилда щеше да се обърне в гроба си, ако научи колко силно го привлича тази жена. Когато старата вещица го прокле и го свърза навеки със собственото му оръжие, тя не бе предначертала удоволствия за викинга.
Магията й го подчини на жените, на техния произвол и капризи. Гунхилда бе наясно, че Торн мрази най-много това. Не бе сгрешила.
Все още мразеше тази зависимост, но сега вече намери обезщетението за дългите години на ярост — тази жена със странен начин на изразяване и странно име Професор. Той се беше борил с чувствата, които тя предизвикваше у него, защото мразеше нейната власт над него, както и тази на всеки друг. Но вече бе приключил с битката. Не бе в състояние да се концентрира върху нищо друго, откак за първи път усети вкуса й. Не възнамеряваше да я напуска, независимо дали го моли, или не.
Тя безспорно бе по-различна от останалите. Не използваше уменията му, за да убие враговете си. Не настояваше да й доставя удоволствие, дори напротив. Не се отнасяше с него като със свой роб. Но, от друга страна, тя нямаше представа, че част от проклятието го задължава да изпълнява заповедите й, да не я лъже или наранява. Щом като не смееше да му разреши да си тръгне, значи не осъзнаваше доколко е силна властта й. Но щом веднъж го освободеше, той ще командва парада.