Осъзна каква глупост е сторила, като се отдалечи, за да охлади страстите си. И в същия миг се затича обратно. Изненада се, когато завари меча в кутията, а одеялото и поляната наоколо — замърсени с хранителни отпадъци. Торн се втренчи в нея така, сякаш умираше от глад, макар че явно бе опустошил всичко, което бе донесла.
Това върза езика й и тя изломоти:
— Помислих, че си… Нали не си… Престани да ме зяпаш така.
Когато той отмести очи, тя съжали, че е изпълнил нареждането й. Господи, не знаеше какво иска. Не, знаеше. Да й разкаже за миналото. Наложи си да се съсредоточи върху това и да не се разтапя под погледите му.
За да постигне последното, тя се зае да оправя бъркотията, създадена от Торн. Вдигаше от тревата разни предмети, цъкайки с език неодобрително.
— Не бих нарекла никой твой съвременник „чистник“ и съм наясно, че не си чувал за контрол върху замърсяването или глоби от петстотин долара. Все пак ще се наложи да си служиш с кофите за боклук, докато си тук. В днешно време предпочитаме да оставяме околната среда така, както сме я заварили при пристигането си. А това означава да почистваме боклуците.
— Караш ли ми се, лейди?
Тя рязко се извърна, но върху лицето му бе изписано само любопитство — или явната му страст бе нещо мимолетно, или я прикриваше.
— Не бих… — започна тя, но промени намерението си. Щом често ще са заедно, не си заслужава да се безпокои дали дадена дреболия ще го обиди или не. Особено когато я занимават толкова други грижи.
— Да, май ти се карам. Не захвърляй където ти попадне вещите, с които не си служиш. Слагай ги пак на мястото им, връщай ги на притежателя им или ги изхвърляй, според случая.
— Не е ли очевидно, че аз точно така постъпих — възмути се той.
„Смята, че го хокам несправедливо, защото не съм му обяснила добре“, реши Розалин и въздъхна. Нима се налага да обмисля предварително всичко, което казва? Това би било непосилна задача.
— Съжалявам. „Изхвърлям“ означава „пускам в най-близкото кошче“. И тъй като наблизо няма такова, засега ще сложим отпадъците в кошницата и ще ги вземем с нас, за да оставим поляната чиста.
— Дивите животни няма да са ти благодарни, лейди.
Сега той самият говореше назидателно. Розалин приседна на петите си и поклати глава. Значи това е било причината така да разхвърля всичко? Обича да храни дивите животни. Такава доброта и великодушие никак не се връзваха с характера на един викинг и за секунда това я обърка.
Тя смутено призна:
— В Англия не са останали дивите животни, с които ти си свикнал, Торн. Хайде да ми угодиш и да ми помогнеш да изчистим, а? Ти хвани краищата на одеялото и изсипи всичко в кошницата, докато аз почистя останалото.
Тя вдигна от одеялото кутията с меча от страх да не възприеме молбата й буквално. И тогава си призна какво я бе накарало да хукне към него.
— Предположих, че не е изключено да вземеш оръжието си, но ти не си го пипал, нали?
Той вече се бе изправил, за да изпълни поръчението й, така че не гледаше към нея, когато отвърна:
— Копнея да си го получа обратно, но без твое нареждане не бих го докоснал.
— Не можеш или не би го сторил?
— Проклятието не позволява. Само ти си в състояние да положиш меча в ръката ми.
Надяваше се, че не я лъже. Това би намалило с едно притесненията й.
— А ако ти разреша да го подържиш?
Сега вече се втренчи в нея толкова напрегнато, че тя затаи дъх.
— Тогава аз ще контролирам положението. Ще ми направиш ли тази услуга?
— Ако това означава да изчезнеш, в никакъв случай — поклати глава тя. — Оръжието ми принадлежи, Торн. Няма да се откажа от него.
Мъжът придоби такъв унил вид, че Розалин едва се удържа да не отвори кутията с думите „Ето, вземи го“. Потисна импулса си, без да разбира защо изобщо реагира така.
— Ти можеш ли да си тръгнеш?
— Ако ми предоставиш цялата власт и се откажеш от собствеността си, да. Но ако ми го дадеш само да го ползвам, не, докато изрично не ми гарантираш правото да си тръгна.
— А ако ти го дам назаем — това значи, че аз си оставам собственик — но после от разсеяност те пусна да си ходиш? Ще отнесеш ли меча ми, така че никога повече да не те призова?
— Невъзможно, лейди. Аз бих тръгнал, но без него, освен ако ти не ме придружиш, за да остане той в ръцете ми.
Тя, във Валхала? В компанията на спорещите пияни викинги в митичната зала за пиршества на Один? Не, благодаря — нито в настоящия й живот, нито в отвъдния!
Розалин се сети, че Торн може би й разправя това, което тя иска да чуе, че я лъже. Нямаше как да определи каква е истината преди да стане прекалено късно, с други думи преди той да се изпари с оръжието й. И то ако му повярва, че живее във Валхала и че е този, за който се представя. Но как да повярва на това? Как да повярва, че всичко това се е случило? Тя силно се ощипа и съвсем ясно го почувства. Не можеше да няма някое логично обяснение за тези странности.