Трябваха и факти. Факти и доказателства. И тя щеше да се добере до тях. Знаеше как да потвърди поне по-голямата част от информацията за миналото, която смяташе да получи от него. А той трябваше да напрегне за нея паметта си. С това щеше да подкрепи твърдението си, че действително е бил привикван в онези дни.
— Да приключим с тази тема засега — рече тя, хвърли първата шепа боклук в кошницата и отиде да обере останалия. — Между другото, не ми е приятно да ме наричаш „лейди“. В твоята епоха обръщението е било знак на уважение, но някои американци му придават различно значение, особено когато са ядосани. Както и да е, името ми е Розалин. Ако желаеш, викай ми…
— Роуз?
Той мигновено се разсмя, а тя силно се изчерви. Нима даже и хилядолетен… каквото и там да беше, вижда връзка между имената им? Дали това го развесели? Реши да разбере.
— Ще споделиш ли с мен шегата, която те разсмя?
— Шега ли? Просто си мислех, че се казваш „професор“. Защо се обръщат към теб така, с какво се занимаваш?
— История. Посещавах колеж, за да я изучавам, а сега я преподавам.
— Цялата история?
— Не цялата. Средновековието и най-вече единадесети век.
Той отбеляза все още усмихнат:
— Да, добре познавам тези времена. Много ми допаднаха войните им.
Изявлението му възбуди Розалин почти колкото… е, не точно, но беше дяволски близо. Хиляди въпроси се завъртяха в главата й. Но щеше някак да ги потисне, докато се върнат във вилата и седне с тетрадка в ръка.
Зарадвана, тя промълви:
— Не мога да ти опиша колко съм щастлива да го чуя, Торн, и ще те помоля да ми разкажеш после в големи подробности.
— Да ти покажа…
Тълкувайки погрешно думите му, тя го прекъсна:
— Не са ми необходими демонстрации, а факти.
Не забеляза разочарованото му изражение, понеже се бе вторачила в току-що вдигнатия от нея предмет — увит в целофан сандвич, отхапан само веднъж. Зъбите на Торн бяха преминали през целофана. Тя се извърна към него:
— Не се ли сети да махнеш опаковката, преди да го ядеш?
Той беше свършил своята част от неприятната работа и я наблюдаваше. Само за секунда сините му очи се отклониха към споменатата вещ и после пак се спряха върху нейните. Повдигна рамене съвсем леко, почти незабележимо.
— Гледах теб, а не какво дъвча. И да те предупредя, Розалин, обичам да те гледам.
Топли вълни я заляха и тя тихо изстена. Как да го накара да не й говори така, да не я зяпа така? Но не, изискването й беше да не я докосва. Не беше в положение. Да се пазари за допълнителни неща не беше в неин интерес.
Освен това тя го принуждаваше да стои тук, повече или по-малко срещу волята му. Не би било справедливо да го лишава от всичко, което му харесва. Така че, как да справи с неговото въздействие върху нея?
Сигурно никак.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Розалин затаи дъх, когато стигнаха върха на хълма и Торн за първи път зърна колата й. Или по-скоро, колата на Дейвид — чисто нов, лъскав черен Форд седан, изработен по поръчка за шофиращия в Англия американец, с волан от лявата страна. Но видът й съвсем не бе претенциозен. Лидия караше лимузини и няколко модела „Бентли“, но съпругът й предпочиташе да не показва съдържанието на портфейла си по този начин.
А Торн Бладдринкър не се слиса, нито се удиви на возилото.
Изгледа го само за миг. Всъщност интересът му бе предизвикан от лайстните, върху които съсредоточи вниманието си.
Неволно Розалин се разочарова от реакцията му, или по-точно от липсата на такава. Разбира се той все още не предполагаше на какво е способна колата.
Тази мисъл оправи настроението й и тя поясни, без да я е питал:
— Спомняш ли си светлината на тавана на класната ми стая. Торн? Получава се от електричество, което се изпраща до необходимите места. Никакви миризливи газови лампи или свещи — освен при повреда.
В погледа му се четяха толкова въпроси, че тя въздъхна.
— Не ме карай да ти обяснявам електри…
Той я прекъсна:
— Тази повреда ще повлияе ли на меча ми?
Само това ли го вълнува? Розалин поклати глава. Тя бе по-изненадана от него.
— Не, силата на меча има свръхестествена природа. А силата, за която споменах, задейства вещи с механична същност. Ще зърнеш много такива, когато се върнем в Кавеноу Котидж. Познати са и други източници на енергия — батерии, бензин, а ти ще откриеш едно от нещата, задвижвани с последния.