— Често ли разбиваш носове? — колебливо попита тя.
И когато той се усмихна по-широко, Розалин бързо се поправи:
— Забрави, че съм те питала. Най-добре да не знам.
— Във Валхала не минава пир без една-две битки. Много е забавно.
Поне не боравеше с точни цифри. Но тя полюбопитства:
— Ти участваш ли в тези битки?
— Винаги. И винаги печеля.
Хвали се и, какъвто е голям и мускулест, сигурно има хиляди поводи, Защо ли не се учудва?
Напомни му:
— Не спомена ли, че от време на време губиш от брат си?
— Тор приема предизвикателството ми на сериозно, когато съдия е Один. А сега той не е добре дошъл в залата на Один. Пак се карат.
Дали действително я интересуваше враждата на митични богове, в които не вярваше? Не трябва да забравя, че викингите са известни с измислиците и самохвалството си. Разказвали са си врели-некипели ежедневно. Нали са нямали телевизори да ги развличат.
Последното я развесели и тя си позволи още един въпрос:
— За какво спорят?
— На тия двамата не им е нужно много — сви рамене Торн. — В този случай Тор май обиди краката на Один.
Розалин не очакваше да чуе точно това.
— Какво? Да не би Тор да ги е определил прекалено големи или нещо от този род… Как изобщо се обиждат крака?
— Като ги наречеш твърде малки, за да оставят солиден отпечатък. Брат ми направи по-пълно описание, но не бих го повторил пред теб.
Тя едва не се разсмя. Можеше да си представи какви цветисти ругатни изрича някой скандинавски бог.
— Благодаря, че ми спести… — започна тя.
Но Торн я пресече, като скочи от креслото и се запъти към прозорците. Пътьом я попита:
— Откъде идва този звук?
Тя го последва но не долови никакъв необичаен звук… Миг по-късно се досети. Самолет, извършващ редовен търговски полет, ако се съди по шума от реактивните двигатели. Нещо толкова обикновено, че повечето хора изобщо не го забелязваха. Но човек, който не се е сблъсквал с подобно явление преди, неминуемо би впечатлил.
А Торн бе открил и източника, затова натърти:
— Какво е това?
Розалин хвърли поглед през рамото му, благодарна че е тъмно и само лунните лъчи очертават силуета на машината на фона на облачното небе. Викингът сигурно щеше да изпадне в шок, ако се виждаше отчетливо. И щяха да са необходими куп обяснения.
Тя отвори уста, но в миг размисли. Представи си как би получил нервна криза, ако й хрумне да го качи на самолет, така че се отказа от идеята.
И вместо да се впусне в детайлно обяснение на това съвременно чудо, тя промърмори:
— Птица е. В днешно време отглеждаме по-големички екземпляри.
Торн я изгледа така скептично, че тя не разбра дали й вярва или не. Не смяташе да го пита кое от двете е. Дръпна го настрани от прозореца и добави:
— Не се тревожи, не нападат хора. Съвсем безвредни са. — Ако не се разбият, добави тя наум. И за да отвлече вниманието му, рече: — Що се отнася до изследователското търсене…
Той рязко я прекъсна:
— А, да, признавам си, че съм любопитен. Какво не можеш да намериш, че ти е нужна помощта ми?
— Моля?
— Нали искаше да търсим нещо?
От стойката и изражението му личеше, че му харесва да й предлага помощта си. Освен това усети, че той приема термина буквално и затова тълкува погрешно думите й.
Но преди да успее да го поправи, той вметна:
— Ако попадна на загубения предмет, ще изпълниш ли една моя молба?
Пак ли се опитваше да се пазари? Заобиколен начин да я вкара в леглото си? Отложи уточнението, за да научи какво има предвид.
— Добре — скръсти тя ръце пред гърдите си по негов маниер, — какво искаш?
— Да ми върнеш меча.
Тази реплика поохлади надеждите й, очакваше съвсем друг отговор.
— Вече ти казах, че…
— Какво ще приемеш в замяна? — огорчи се той. — Богатства? Роби? Дай ми оръжието и всичко ще изпълня.
— Сега стана и приказен дух, който ще стовари в краката ми планини от съкровища — изсумтя тя.
Торн се усмихна:
— Не, ще ограбя някой кралски данъчен агент.
— На кой крал?
— Който и да е крал на Англия.
— Който и да е? Какви безсмислици. В момента на трона седи кралица. А и не бих продала Проклятието на Бладдринкър за нищо на света.
Торн се опита да скрие силното си разочарование, но не сполучи, увеси нос и се намръщи. Жалко за него. Но нямаше да я убеди да се лиши от антиката, с каквито и сладки приказки да я увещава, колкото и да й се искаше да изтрие болката от лицето му.
— Хайде да се върнем сега на изследването. Нищо не съм изгубила, това означава събиране на цялата информация по дадена тема.
Той изръмжа. Не я слушаше, а още мислеше за меча си. Но все пак разсеяно й отвърна: