— Съмнявам се, че съм достатъчно опитен в събирането на информация.
— Не ти да я събираш, а аз възнамерявам да я получа от теб. Ти познаваш миналото, Торн. Надявам се да ускориш проучванията ми за книгата, която пиша.
— Ами ако не го направя?
Долови толкова мощно сексуално напрежение, че отстъпи назад.
— Забрави за това — предупреди тя, присвила очи.
Този път той не се престори на самата невинност и не помоли за пояснение. Усмихна се и настроението му се покачи за сметка на нейното.
— Убедена ли си, Розалин? — понижи глас той.
— Напълно — изстреля тя, но сърцето й подскочи от сладострастните тонове в гласа му. — Щом не желаеш ми помогнеш, разговорът ни е приключил. Върви си!
Викингът направо се разсмя.
— Надяваш се отново да ме отпратиш? Не е толкова лесно. Но аз не отказах да споделя с теб познанията си. Просто не съм сигурен какво точно ти е необходимо.
Неочакваната готовност да й съдейства я завари неподготвена. В гърдите и нахлу вълнение, примесено с облекчение. И тогава споменът за плаката й послужи за отправна точка.
— Когато зърна оня средновековен портрет в класната ми стая и го взе за Уилям Копелето, стори ми се, че наистина лично си го познавал. Призоваваха ли те по негово време?
Той се изненада, но след това на свой ред се въодушеви:
— Да, били сме заедно. Искаш ли да се срещнеш с него?
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Дали желае да се запознае с един от най-великите крале на Англия? Въпросът му така я изненада, че известно време само се взираше в събеседника си. На това учудване се дължеше и абсурдният коментар, който направи:
— Да не искаш да кажеш, че ще извикаш тук духа на Уилям Нормандски?
— Не, но мога да те заведа при него, докато е още жив.
Като чу това, Розалин въздъхна. Редуването на вълнения и разочарования я изморяваше.
Да я заведе при него ли? Това бе невъзможно и тя започна да изразява мнението си, но после спря.
Какви ги говори? Не бе за вярване и фактът, че Торн е при нея, но ето го къде стоеше — съвсем реален и приблизително два метра висок.
Така че изрече колебливо:
— И как ще го постигнеш?
— С Проклятието на Бладдринкър в ръка.
— С меча? Да нямаш предвид, че освен всичко друго, притежава сила, която ти позволява да пътуваш във времето?
— Именно.
— Как?
— Просто ще кажа къде искам да отида и той ще ме пренесе.
— Значи и аз мога да го правя?
— Не, оръжието е свързано с мен. Губи своята мощ ако не присъствам.
Тя пак въздъхна, този път много по-високо. Как не усети, че това е поредната уловка. Започваше да си мисли, че той би сторил или казал абсолютно всичко, за да си върне меча — дори би я омайвал с подобни врели-некипели.
Но за момента се престори, че я е залъгал и попита:
— С други думи, трябва да ти дам назаем моя меч и да ти се доверя, че няма да изчезнеш?
— Той е безсилен, ако не дойдеш с мен.
Защо ли й звучеше познато? А, да, беше го споменал и преди. Е, поне не си противоречеше.
— Да предположим, че ти го дам и се съглася да те придружа. Какво ще последва?
— Ще получа власт над него. Ще съм в състояние да отида до всяко кътче, където съм бил преди.
— Изборът не е ли доста ограничен? Или са те призовавали много често през вековете?
— Броят на повикванията не е важен. Не е необходимо годината да е същата. Зависи какво си представя. Ако има разлики от момента на спомените ми, по желание мога да се прехвърля по-напред или по-назад във времето от периода на моето пребиваване там.
— С какви разлики във времето?
— Седмица, година, век — сви рамене Торн. — Според картината в ума ми. Морският бряг или дълбоката провинция се променят по-слабо, отколкото градските улици.
— Ами ако се опиташ да се върнеш година, след като си бил на дадено място, а то се е изменило?
— Ще се появя някъде между тези два отрязъка, преди това да е станало.
— А как се придвижваш седмица или месец след днешния ден?
— О не, мечът не може да ме пренесе в бъдещето, само в миналото. Но той винаги ще ме връща в настоящия момент, без значение какво се е случило междувременно.
Нещо като противоаварийна клауза? Приятно бе да научи за нея. А и Розалин не се интересуваше от бъдещето, така че не остана разочарована. Миналото обаче беше нейна страст и тя продължи да уточнява.
— Ако ситуацията си е същата, можеш ли да избереш конкретна дата за прехвърляне?
— Да — ухили се той. — И мога да се бия във всяка война, на която съм бил свидетел. Один ме увери, че ще стане.
Один? Това я отрезви. Да приеме за чиста монета словата на скандинавско божество, в което не вярва? Трябваше да прекъсне Торн още в началото, вместо да приема тези небивалици макар и откъм смешната им страна. Но точно тогава проумя скрития смисъл на последното изречение.