Атлет, без съмнение настоящ или бъдещ футболист2. Треньорът на колежа Уестърли би продал родната си майка, за да привлече към студентския отбор мъж с подобно телосложение, въпреки че последният изглеждаше попреминал възрастта за споменатия спорт. Навярно беше на нейните години или малко повече, някъде към трийсетте. Но тялото му се бе запазило изумително атлетично и мускулесто. В групите, в които преподаваше Розалин, имаше няколко такива. Типично за тях беше да пускат шеги и да развалят дисциплината в часовете, отколкото да слушат лекциите й.
Но не беше справедливо да го преценява според обичайните стереотипи, само защото е „мускулест пич“, както студентките й биха се изразили. Най-вече я учуди начинът, по който бе облечен (или съблечен), но в същия момент се досети, че облеклото му сигурно е театрален костюм и почти се усмихна.
Носеше плътно прилепнал панталон от грубо обработена кожа или замша. Крачолите от глезените до над коляното бяха усукани с кръстосани кожени ремъци в характерния за Средновековието стил наречен „пресечно връзване“. Кожена препаска покриваше слабините му до ханша, обхваната с ремък, който се връзваше малко под пъпа, придържайки панталоните на хълбоците. Ако под това парче имаше копчета или пък цип, те бяха умело скрили.
Розалин реши, че трябва да направи комплимент на новата шивачка на господин Хейли за подчертаното й внимание към дребните детайли. Този панталон можеше да мине за музеен експонат. И никакви гайки по колана, разбира се.
Коланът беше широк близо осем сантиметра и идеално прилепваше към тънкия кръст на мъжа. Изглеждаше съвсем обикновен, като изключим голямата кръгла катарама, боядисана така, че да прилича на златна. Ботушите от обработена кожа, съшити като мокасини, се връзваха отпред точно над глезените.
Мъжът не носеше риза — това бе причинило първоначалната й изненада. Ясно се очертаваха всичките му мускули. Навярно или костюмът не беше съвсем завършен, или сценарият на господин Хейли изискваше да се покажат голите му гърди — с добре оформени, но не прекалено възлести като на щангист мускули, с малобройни светлокафяви косъмчета по тях… Трябваше да признае, че гледката е впечатляваща. А и гримьорите бяха свършили страхотна работа, за да пресъздадат белезите от предполагаеми бойни рани но широкия му гръден кош и яките ръце.
Около врата му висеше гердан или огърлица с древна направа, двоен наниз от филигран с формата на свързани заедно едри мъниста, отново наподобяващи злато. Може би господинът е бил избран за ролята заради дългата си светлокафява коса, която стигаше малко под раменете му. Роля на древен воин, саксонец или… викинг…
Отново тръпка пробяга по гърба й. Какво изумително съвпадение — само преди минути бе държала автентичен скандинавски меч, а ето сега пред нея стоеше някакъв студент театрал, съвсем определено облечен като викинг.
Точно тогава той бавно наведе глава и вече гледаше право в нея. Сигурно след продължителното взиране в лампите пред очите му плуваха цветни петна. Но сега Розалин изпита нещо по-различно от неудобство. Суровата красота на лицето му беше на път да я хипнотизира. Почти правите му вежди се сгъстяваха към слепоочията. Дълбоко разположените му очи имаха приятен светлосин цвят. Скулите му бяха рязко очертани, а носът правилен. Устните му се събираха в тънка линия, квадратната му, изключително мъжествена челюст издаваше агресивност.
Ако се насилеше да се усмихне, на бузите му щяха да се появят трапчинки и да омекотят доста заплашителното му изражение. Но беше малко вероятно това да се случи. Не изглеждаше да е щастлив. Не се бе излъгала, че в гласа му е доловила раздразнение или гняв.
Докато стояха втренчени един в друг, мълчанието стана нетърпимо. Розалин тъкмо се канеше повтори въпроса си, когато погледът му бавно започна да се плъзга надолу по тялото й, задържа се малко по-дълго върху откритите й прасци и все така бавно се върне обратно нагоре.
Розалин веднага се изчерви, защото мъжете не постъпваха така с нея. Тя умишлено не полагаше особени грижи за външния си вид — навик, който си бе създала още в гимназията, когато момчетата започнаха да я закачат. Тогава предпочиташе да я оставят на мира. И сега съвсем явно не желаеше да я безпокоят. Обличаше се така, че това й желание да личи от километри.
Носеше очила, но лещите им бяха от обикновено стъкло, защото на практика нямаше нужда от тях. Гримираше се рядко. И никога, когато е на работа. Роклите и полите й бяха точно два пръста под коляното. Предпочиташе широки дрехи със свободна кройка или пристегнати с колан под кръста. Освен че бяха удобни и практични, не подчертаваха формите й и не привличаха непристойни погледи. Най-високите й обувки бяха едва с пет сантиметрови токчета, винаги ги избираше непретенциозни и с квадратно деколте, което беше всичко друго, но не и секси.