— Ако все пак ми беше разяснил ситуацията, Торн, нямаше да изпадна в паника, ужасена, че избиваш прародители на крале и президенти и така променяш изцяло развитието на човечеството. Да не си въобразяваш, че ще си рискувам живота за щяло и не щяло?
— Президенти?
— Различните страни… — започна да обяснява тя, но спря и махна с ръка, за да приключи с темата. — Както и да е, ти не си попадал в демократична държава. Но ако ще пътуваме във времето — запомни тази условност — ще ти бъда благодарна, ако предварително ме уведомяваш какво ни очаква. Какво стана със срещата с Уилям Копелето? Мога да се закълна, че с това ме примами да те придружа.
Той се ухили.
— Лорд Уилям не обича да предизвиквам привържениците му, а аз щях да постъпя точно така, ако първо не бях утолил жаждата си за битки. Сега вече е безопасно да го посетим.
— Безопасно е, така ли? — иронизира го тя. — Страхувам се, че не съм в състояние да понеса подобно вълнение два пъти за един ден. Прочутият покорител на Англия ще трябва да почака до утре. Точно сега възнамерявам да си легна, за да се възстановя от кръвожадните ти пристрастия.
— Идеята за леглото е чудесна, но първо ще опитам твоя „душ“.
Тя си спомни с какво нетърпение се бе опитал да пусне душа преди… едва няколко часа ли? Но едно изкъпване щеше да му дойде добре, както и една смяна на дрехите след това. На нея също. Бе забравила, че облеклото й е изпръскано с кръв и че това, което се бе залъгвала, че е кошмар, в крайна сметка се оказа самата реалност.
— Използвай банята в края на коридора. Брат ми обикновено оставя дрехи там. Не забравяй да нагласиш водата до необходимата температура, преди да застанеш под душа.
— Погрижи се за водата вместо мен, Розалин, тъй като тази вечер ще споделя твоя душ, както и леглото ти.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Различни картини се завъртяха в съзнанието и като на филмова лента, без тя да може да ги спре. Видя как с Торн стоят, обвити с парата от горещата вода, а сапунисаните й ръце милват широките му гърди; как той, все още мокър, се е проснал на леглото й; как тялото му притиска нейното, а ръцете и изучават всеки сантиметър от него.
Затаи дъх. Затвори очи, когато почувства топли тласъци в слабините си. Коленете и внезапно омекнаха и тя се олюля. Трябваше да седне. Трябваше да прогони образите от съзнанието си. Трябваше… Господи, желаеше го.
Отвори очи и откри, че Торн се е изправил точно пред нея. Знаеше какво изпитва тя. Ако не бе забелязал ефекта от думите си върху нея, можеше и да успее да го убеди, че не приема плановете му за вечерта. Но той не бе сляп, а и Розалин беше прекалено изтощена емоционално, за да се съпротивлява.
Когато я вдигна, тя изобщо не направи опит да протестира, просто обви ръце около врата му, докато я внесе в банята и я пусна точно под душа. Самият той махна само кожената си ножница, ботушите и камата, преди да се присъедини към нея. Но не за да пусне водата. Дланите му повдигнаха лицето й и устните им се срещнаха. Тя сама се притисна по-плътно, за да слеят тела. Не знаеше от колко време стояха така, опитваха вкуса на кожата си и се откриваха по най-чувствен начин, с език и устни, с трескави пръсти.
С всяка изминала секунда все по-горещи вълни обливаха Розалин и все по-голяма слабост я обхващаше. Торн привидно не се вълнуваше, но твърдата подутина, притисната към корема й, подсказваше точно обратното.
Съвсем естествено страстта му към кръвопролития се бе превърнала в страстна възбуда, но той не бе припряно похотлив, а спокоен и решителен и напълно владееше ситуацията. Съблазняваше я методично, нищо в действията му не беше случайно. Направляваше я, определяше темпото, контролираше събитията.
След като я накара да се разтопи под целувките му, Торн рече:
— Вече можеш да се занимаеш с душа, Розалин, и да се оправиш с това, което наричаш „температури“.
„Мога ли?“ — помисли си замаяно тя, но се подчини без възражения. Беше толкова зашеметена, че безропотно изпълни указанията му. Дори не й хрумна, че и двамата са напълно облечени, докато топлата вода не ги обля.
Обикновено мъж и жена се къпят заедно, след като са се любили, а не преди нея, поне така бе чела. Разбира се, викингите не знаеха кое е обичайно и не действаха в съответствие с него. А този тук бе прогизнал от миризмите на бойното поле.
Торн изви глава назад, за да посрещне струята. Розалин срамежливо се извърна, но ръцете му обгърнаха раменете й и се сключиха върху гърдите й. Устните му драскаха ухото й, докато шепнеше: