— Копнея да разкъсам дрехите ти, но се сетих, че не ти се нравят простите методи за пестене на време, така че ще се въздържа. Предлагам ти обаче да го направиш ги.
— Какво, да разкъсам твоите дрехи ли? — попита тя със затаен дъх.
— Ако изпитваш желание да го направиш.
Ако? Нищо не искаше по-силно в този момент… „Не, не, това е лудост, не е нормално, рече си тя. Торн ме покварява с варварските си навици. Защо да не си свалим дрехите, без да ги съсипваме?“
Обърна се, за да му го предложи, но когато видя залепналата за гърдите му туника, вместо това отрони:
— И нямаш нищо против?
Отвърна и с усмивка. Тя забрави свенливостта си и му се усмихна на свой ред. И наистина пожела да раздере дрехите му, но след няколко минути на безплодни опити се отказа и се разсмя. А това съвсем не бе типично за нея. Когато не успяваше да постигне нещо, тя направо изпадаше в отчаяние от себе си.
— Да ти помогна? — предложи той.
Погледна го и видя, че не се шегува.
— Не, не… всъщност поривът ми да съсипвам хубави дрехи премина.
— Но те лесно се поправят.
— Ти ли ще хванеш иглата и конеца?
— Не, ти ще…
— О, не, аз няма — увери го тя. — В градовете има куп магазини с конфекция. В днешно време рядко някой шие собствените си одежди, Торн. Ние, останалите, предпочитаме да си ги купуваме. И въпреки че ни се случва да пришием разпран подгъв, не се занимаваме е изкърпване на разкъсани дрехи. Всичко подобно отива в ко…
Той отново я целуна, навярно за да спре нервното й бърборене. Каквато и да бе причината, тя не възрази. Но което си е истина, беше малко нервна. Все пак той буквално се извисяваше над нея, водата разкриваше твърдите мускули по огромното му тяло и тя вече предугаждаше продължението, след като приключат с душа…
— Дръпни я, ако не можеш да я разкъсаш — прошепна той, а устните му докосваха нейните.
Да, разбира се, щом като… Какво?… Ала той се отпусна на колене пред нея и тя събра ума си, който тъкмо бе отплувал към спалнята. Схвана, че става дума за туниката и че Торн се старае да я улесни.
Розалин се пресегна и я задърпа. През това време устните му нежно докосваха шията й, после се прехвърлиха върху бузата й. Почувства как ръцете му сграбчват бедрата й, сетне внезапно смъкват мократа й пола. Пръстите й се разтрепереха при мисълта, че няма да го направят в леглото, че неговата идея за вземане на душ силно се различава от нейната.
Но нямаше нищо против — при страстите, които изпитваше, колкото по-бързо приключеха, толкова по-добре. Е, ако имаше избор, сигурно би предпочела легло за първата си любовна нощ, за да усети отново тежестта на тялото му върху своето. Споменът за това почти я накара да изстене.
Тя реши да ускори къпането и ако се наложи, дори да го замъкне към леглото си. Затова рязко издърпа туниката му, с което го принуди да я пусне, за да изхлузи дрехата над главата му. Сети се за първоначалните си представи за съблазняването, но действителността бе много по-хубава от фантазиите й.
Беше плъзнал длани под блузата й и китките му полекичка я вдигаха нагоре. После пръстите му спряха върху гърдите й.
Розалин не смееше да диша, а ръцете й се сковаха. Вдигна глава и срещна усмивката му. Незнайно защо и тя избухна в смях и това й се стори чудесно.
Не бе и сънувала, че ще й бъде приятно с мъж като Торн. Подсъзнателно никога не бе възприемала физическата любов като развлечение, а едва ли има нещо по естествено от порива да се смееш, когато ти е весело. Точно в момента й беше наистина забавно.
С усмивка тя завъртя викинга, за да измие гърба му. Докато го сапунисваше откри, че има гъдел, но скоро и той направи същото и се разнесоха писъци и смехове, докато се събличаха. Розалин забрави за срама си.
След малко Торн пак я вдигна на ръце и я понесе към спалнята. Тя понечи мимоходом да спомене за ползата от хавлиите, но размисли. Той бездруго се съобразяваше само със своите навици, а тя вече бе почнала да ги харесва.
Постави я внимателно в средата на леглото и все така внимателно притисна с тялото си нейното. По лицето му се четеше върховно задоволство от това, че най-сетне е постигнал своето.
Розалин не се ядоса на откритата му радост, защото самата тя се наслаждаваше на бързината, с която бе преодоляла глупавите си старомодни скрупули. По-късно щеше да се върне на тях и на въпроса защо толкова лесно ги бе забравила, но сега просто изживяваше момента.
От косата му бавно се стичаха капки вода и падаха върху нея. Тя му се усмихна и подхвърли:
— Нали виждаш, че мокриш цялото легло?
— Ще изсъхне.
„Естествено,“ отбеляза тя наум, а той добави:
— А аз ще изсуша теб.
И изпълни обещанието си по изключително сладострастен начин.