Облиза с език влагата по кожата й, а къдрите му оставяха дори повече капки там, където я докосваха. Изпита лек гъдел, но усещането беше невероятно еротично, особено когато езикът му достигна чувствителните й места. А когато Торн вдигна глава и я разтърси, пръскайки върху нея нов дъжд от студени капчици, за да започне всичко отначало, тя се разсмя от сърце.
Когато приключи с повторното „изсушаване“ и започна да я покрива с целувки, Розалин се бе превърнала в кълбо нерви, което реагираше и на най-слабия му допир. А мнението й за мъжете от средновековието завинаги се промени.
Историческите проучвания и студии бяха изградили у нея убеждението, че в онези дни сексът е бил скучен, макар и неизбежен дълг, чието бързо и ефективно изпълнение се е регулирало от Светата църква. В допълнение на това средновековните норми са приемали жената за същество без стойност, освен ако не притежава някаква собственост. Всичко това предполагаше, че нежният пол не е бил обект на много грижи и топлота от страна на мъжете, а камо ли на ласкаво отношение, като това на Торн по време на любовната им игра.
А той още не беше свършил. Идваше от езическата епоха, от времето, преди Църквата да прехвърли контрола си и в спалнята, но пък скандинавците имаха още по-лоша репутация. Изнасилвачи и грабители, те далеч не създаваха представа за внимателни и чувствени партньори, обаче точно такъв бе нейният викинг.
Възбуждаше я с езика си, възпламеняваше я с целувките си. Или, може би, нейната кожа бе гореща, сякаш бе изпаднала в треска. Никога не бе изпитвала такава топлина вътре в себе си. Разбираше причината — сексуално желание, каквото не предполагаше, че съществува.
То я поглъщаше като огън — дълбока, първична нужда да се слее е него. Тя нарасна, когато засмука зърната й, а след това и гърдите й. Почти избухна, когато устните му намериха вратлето й, а после и ухото й. Той мушна език в малкия отвор, пъхна ръце между краката й и вкара пръст във влагалището й.
Оргазмът й настъпи мигновено. Неочакван, експлозивен, той освободи натрупаното в нея напрежение. Тя изкрещя, без да си дава сметка за това. Едва не го удуши неволно, толкова здраво обви ръце около врата му.
Торн напрегна докрай волята си, за да не проникне веднага в нея и да я заблъска със силата на своята страст. Бе почти безпаметен от този плам, подхранван от годините на въздържание. Но се овладя и не прояви грубата страна на мъжката си природа, която самата тя предизвикваше.
Сякаш столетия минаха, преди Розалин да отпусне силно впитите във врата му пръсти и дишането й да се успокои. Останала без сили, тя промълви:
— И да те предупредя, за да не се изненадаш. Никога не съм го правила.
Искаше му се да се разсмее след думите й, а това поразреди неговото напрежение.
— Зная — отвърна Торн.
Тя се учуди на самодоволния му тон.
— Така ли? И откъде знаеш?
Тук вече той се разсмя:
— Да не мислиш, че не мога да открия разликата? Не наричаш свой никой мъж, а не си лека жена, тъй като не ми поиска пари. Значи си девствена.
— Ясно — кимна тя. — Изводът ти е логичен, но не е приложим към жените от този век. Днес те не са…
Отново я целуна — това бе най-ефикасният начин да сложи край на сериозните разговори за отликите между столетията.
Гълчеше го повече от всяка друга жена, която бе срещал, но на него това не му пречеше. Вярно, подходът й беше доста забавен и неповторим, понеже никоя жена не бе го мъмрила — дори и онези, които получаваха власт над него чрез меча му. Но сега не му бе времето за такива главоблъсканици. Явно и тя би се съгласила с това, тъй като на свой ред го покриваше с целувки, ръцете й отново се сключиха около врата му, а тялото й се извиваше към него по най-предизвикателен начин.
Не можеше повече да издържа. Тялото й бе така меко и толкова отзивчиво, след като я бе взривил от удоволствие. Не бе в състояние да отлага момента, в който ще я притежава. Навлезе в нея бавно, макар че цялата пътека бе влажна от соковете й. Със съвсем лек натиск отстрани бариерата на нейната невинност и проникна докрай.
Тя не издаде звук. И когато Торн я погледна, загрижен да не би много да я боли, видя само, че страстният зов в очите й се е върнал и това го подлуди. И той започна да я люби с мощни тласъци, но и с внимание, с което не бе удостоявал никоя друга жена. Почувствал, че тя пак ще стигне до върховната наслада, блаженството му се сля с нейното.
Сега беше негова. Владетелката на меча му най-сетне бе завладяна.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Розалин се събуди и сладко се протегна. Почувства се странно освежена, като че ли бе спала дни наред.