Щеше да го попита. Любопитна бе какво е направил, та вещицата Гунхилда да го прокълне. Но точно сега той не беше тук, а тя трябваше да изкаже своята благодарност.
— Благодаря — каза тя на непознатия и се усмихна, за да подсили жеста. — Вашата намеса беше съвсем навременна и аз я оценявам дълбоко. Благодаря и на теб, Гай, за пристигането на добрия рицар.
— О, няма защо — промърмори момчето. — Ако бяхте останала там, където…
— Да, прав си — прекъсна го тя, преди да започне да и се кара. — Повярвай ми, няма да повторя тази грешка. Не предполагах, че толкова обикновени войници се навъртат тук…
Розалин не довърши мисълта си, за да не я вземат за пълна глупачка и да не се усъмнят, че е от друг век. Жените от тяхното време бяха наясно с установените граници и рядко ги прекрачваха. И прекрасно знаеха какво ще им се случи, ако минат през военен лагер без придружител.
— Те са сурови момчета и не знаят как се говори с дама — рече рицарят.
Тя би могла да отговори и то доста остро, че тази сбирщина знаеше точно какво не трябва да правят. При нормални обстоятелства казаното щеше да е вярно, но откога ли тези бойци седяха тук без съпруги, които да удовлетворяват плътските им потребности, без пари, за да купят малко от времето на постоянните придружителки на войниците. Но една дама не би споменала такова нещо.
С уверената си забележка той всъщност бе отрекъл да е имало истинска опасност. Затова тя вметна:
— Каквото и да е било желанието им, много се радвам, че им попречихте.
— За мен бе удоволствие, красавице — отвърна галантно той. — Ако ви е необходимо нещо друго…
— Тя е под закрилата на Торн Бладдринкър — намеси се Гай.
— Тогава наистина не й трябва чужда защита — промълви рицарят и въздъхна. — Колко жалко!
Розалин се изчерви. Мъжът я оглеждаше твърде открито. Като че ли беше променил мнението си за нея и размишляваше дали да не вземе това, което войниците не бяха получили. Но тя си припомни, че средновековните рицари са защитавали дамите и са оставали кавалери в отношението си към тях.
Вероятно Гай усети нарастващото напрежение. Приближи се до нея и я хвана за ръката с надеждата да я отведе без повече неприятности. Всъщност я придърпа, за да заобиколят благородника, който споеше на пътя им.
— Хиляди благодарности, господарю — беше всичко, което измънка той на раздяла.
Розалин за малко да го удари за грубостта му. Сдържа се, но не тръгна с момчето, преди да каже:
— Сбогом и още веднъж благодаря. Ако някой ден мога да върна услугата…
Той отметна глава назад и се разсмя, от което бузите й пламнаха.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
— Какво толкова смешно казах? — попита тя Гай, докато бързаха по тясната пътечка между палатките.
Той не забави ход, но отговори:
— Като че ли се надявате някой ден да бъде нападнат от жени, та вие да ги прогоните.
— Нищо подобно! — отвърна тя възмутена.
— Напротив — настоя той. — Как иначе ще върнете услугата, ако не…
Той не довърши репликата си. Когато усети, че момчето се смущава, тя осъзна, че неговото „ако не“ предполага нещо неприлично. Бузите й пламнаха. Поне рицарят не се беше сетил за това… Или беше? Навярно за това се разсмя?
Раздразни се от изчервяването си. Беше интелигентна жена с опит във всички аспекти на живота, особено след като Торн я беше освободил от девствеността й. Всъщност, имайки предвид времето, в което се, намираше, тя сигурно бе най-образования човек в целия свят.
Какво невероятно удоволствие й доставяше тази мисъл след дългите часове на учение и лишения от социални контакти, за да получи по-високи оценки. Но едновременно й беше забавно. За какво, в края на краищата, щеше да й служи тук това образование?
Но все пак се успокои, неудобството й намаля и успя да попита младия си придружител:
— Кой беше рицарят, когото извика? Известен ли е?
— Известен? — повтори той снизходително. — Всеки, който е близо до херцога, е важен, миледи, а Рейнар Дьо Морвил е много добър приятел на Робер Дьо Мортан.
Той не обясни кой е Робер Дьо Мортан, само го спомена, като че ли беше прочута личност. И тя действително знаеше кой е той — един от доведените братя на херцог Уилям, въвлечен в настоящата кампания, както Одо.
Ако сър Рейнар е приближен на Робер, той беше на път да се издигне. И да не беше на висок пост сега, положително щеше да го заеме, когато Англия бъде победена, а земите й — поделени между поддръжниците на Уилям. Освен ако не загине в някоя от бъдещите битки.