Това не й се понрави. Искаше й се да знае какво ще се случи с него. Но доста от бароните на Завоевателя бяха сменили имената си след установяването си в Англия и първоначалните им имена не фигурираха в аналите.
Най-сетне стигнаха до палатката, но Гай не пусна ръката й, докато не влязоха вътре.
— Ще стоите тук, докато нашият господар се върне.
„Нашият господар?“ Торн не й беше господар. Розалин се чудеше как ги възприема Гай и какво му бе казано за нея и викинга. Обаче не би го попитала. Отговорът можеше да не й хареса. Беше преживяла достатъчно конфузни моменти за днес.
Повелителният му тон доста я подразни, ако не заради друго, то поне защото някакво си четиринадесетгодишно момче си позволяваше да заповядва на двадесет и деветгодишна дама. Даже юношите да струват повече от една зряла жена тук, тя не би се подчинила и на този обичай след всички останали ограничения, които се налагаше да спазва в това столетие.
Отвърна му с тон, който смяташе, че не би довел до противоречия:
— Ще стоя тук, Гай, понеже така желая. Няма нужда някой да ме наглежда, така че хайде да пообиколиш наоколо и да накараш Торн да се върне по-скоро.
Бузите му почервеняха от яд. Интонацията й вероятно му напомни за майка му. Едва ли друга жена се бе осмелявала да му заповядва. Момчетата през Средновековието са били под попечителството на бащите си. Онези, с ранга на Гай, са били отделяни от домакинствата в ранна възраст, за да бъдат подготвяни от по-опитните рицари.
Не изпълни нареждането й, просто се обърна и излезе. Розалин въздъхна. Предполагаше, че не бе никак умно от нейна страна да отблъсне един от малкото хора, с които се беше запознала тук. Сблъсъкът с войниците явно я бе разстроил повече, отколкото бе очаквала, и не беше в състояние да преодолее раздразнителността си. Не трябваше да се впечатлява от факта, че юношата реагира нормално за времето си. Като преподавател я бяха обучавали да се справя с младите хора.
Недоволна беше от себе си точно толкова, колкото от Торн и оръженосеца му. Вървеше напред-назад из палатката, нетърпелива викингът й да се появи. Не й беше лесно с тези дълги поли, които постоянно подритваше.
Мина час, после още един. Започна да подозира, че Гай не е отишъл да доведе Торн, както тя му бе предложила. В своя гняв може да е решил да я остави да се пържи на бавен огън цяла сутрин. Слънцето превръщаше палатката в задушна пещ.
Към обяд вече се потеше обилно, а стомахът й роптаеше от глад. Двете неудобства влошиха допълнително настроението й. По тази причина в мига, в който пристигна Торн, се нахвърли върху него.
Дори не му даде време да се изправи, след като се беше навел, за да влезе в палатката. Разкрещя се срещу него с яростен блясък в очите:
— Крайно време беше! Как се осмеляваш да ме довлечеш тук и да ме изоставиш? Ако не познавах вашата история толкова добре, щях сериозно да загазя тази сутр…
Спря рязко по средата на изречението, тъй като внезапно краката й се отделиха от земята. Торн я бе хванал за раменете и с няколко силни раздрусвания я принуди да преглътне думите си. Но той не пропусна да я укори:
— Как смееш да напускаш тази палатка, щом като изрично ти е забранено, жено? Не те ли е грижа за собствената ти безопасност? Представяш ли си какво щеше да стане…
— Задръж! — прекъсна го тя. — Наясно съм какви щяха да са последствията, ако добрият сър Рейнар не беше дошъл навреме. Но нямаше да попадна в такава неприятна ситуация, ако беше до мен, когато се събудих тази сутрин. Тук сме заедно, Торн, забрави ли? Няма да излизаш и да вършиш своята работа, докато аз седя в палатката и се чудя какво да правя. А и малкият грубиян ме издаде, нали?
— Грубиян ли?
— Момчето, Гай — и добави по-остро: — Нали не вярваш, че ще се подчиня на разпорежданията на този тийнейджър?
Той я раздруса още веднъж, защото предишните му действия явно не бяха довели до нейното разкаяние. Розалин отговори с намусена гримаса точно пред лицето му. Караше я да се чувства като дете, понеже беше толкова по-висок от нея, а и хората — поне хората от нейния век — не се отнасяха към една зряла жена по подобен начин.
Въпреки че „тийнейджър“ не бе дума от речника на викинга, сигурно бе разбрал, че се касае за Гай.
— Надявах се, че имаш достатъчно ум, за да не сториш това — рече той. — Гай беше получил точни указания как да се грижи за теб. Не те ли уведоми?
— Той само спомена, че ще ме пази.
Той се намръщи и тя усети неудобство, че е използвала като извинение буквалния превод на думите на момчето. И двамата знаеха, че прекрасно го е разбрала, но независимо от всичко е излязла от палатката.