— Вярно е, знаеш го — продължи тя. — Не че имам голям опит в тези неща, имай го предвид. Но за няколко минути ме накара да достигна на два пъти върха. Гарантирам ти, че средният американец рядко би се похвалил с такова постижение — освен ако не се фука.
— Говориш неприлични неща — измърмори той.
Дали не се беше изчервил по-силно? Тя се усмихна. Беше наистина забавно да се види как този едър, безстрашен, закален в битки викинг изпада в неудобство от нейните сексуални подмятания.
— Как може нещо толкова красиво да е неприлично? — попита го тя.
— То е за правене, не за обсъждане.
— Защо?
Той се накани да стане — неговият начин да избегне темата. Все още лежаха върху пода, където бяха изживели нещо прекрасно. Тя се облегна върху него, за да го спре. Той се отпусна, но изражението му издаваше недоволство.
— Хайде, назови ме дръзка, нали ти е на езика?
— Наистина си такава — изсумтя той.
— Все още не си ми пояснил защо.
— Така свободно се изказват само проститутките и…
Помисли, че е по-добре да не довърши. Умно от негова страна, но прекалено късно, тъй като за нея беше съвсем естествено да продължи изречението му.
— Метресите? — рече тя и се учуди, че този път не се ядоса на думата. Дори успя да попита: — Това, което направихме току-що не ме ли превръща в твоя метреса? Поне според начина ти на мислене?
— Превръща те в моя жена.
— Каква е разликата? — вдигна тя скептично вежди.
— Един мъж не се жени за метресата си.
Розалин застина, когато го чу. Обзе я паника, но и някакво противоречиво усещане, подобно на радост. Радост? Сигурно грешеше. Да се ожени за Торн Бладдринкър? Разбира се, че не. Той беше на хиляда години, бе в състояние да я напуска, когато си поиска. Навярно е полудяла, щом през ума й изобщо минаваха подобни идеи.
И въпреки това, нищо на света не би я спряло да доуточни:
— Ще се ожениш за мен, така ли?
— Да.
А после колебливо и със затаен дъх промълви:
— Молиш ме да се омъжа за теб?
— Когато ти предложа, ще го разбереш съвсем ясно, Розалин.
Гъста червенина обля лицето й.
— Значи не ми предлагаш?
— Необходимо ти е малко укротяване, за да станеш добра съпруга — отвърна той спокойно.
Тя се надигна и коленичи до него. Шоколадено кафявите й очи проблеснаха с омраза:
— Укротяване? Укротяване! Аз не съм някакво проклето животно, което да играе по свирката ти. Изясних това в предишните ни разговори. И няма да се омъжа за теб, даже и да беше…
Не й предостави възможност да довърши речта си. В миг вече лежеше по гръб, а тялото му наполовина покриваше нейното. По този чувствен начин й припомни, че са все още голи.
Но мислите му не бяха заети с любовна игра.
— Ти имаш нужда от опитомяване, жено, страшно си опърничава — упрекна я той.
Тя ахна:
— Не съм!
— Не си ли? — реагира той. — Не крещиш ли при най-нищожната провокация? Не ме ли нападаш за недостатъци, които само ти виждаш? Ама наистина, прекалено често не си в настроение.
Ядът на Розалин съвсем се разпали, но някак си успя да запази спокоен тон:
— Махни се от мен, негоднико.
Големият негодник й се ухили:
— Не, много ми е удобно така. Тази близост позволява бързо да ти запуша устата, ако решиш отново да крещиш.
Имаше предвид, че целувките му я карат да млъкне. Бяха му помагали преди. Вероятно си мислеше, че така ще става всеки път. Щеше да се разочарова, ако опита и сега. Но тя копнееше да се изправи и да се махне от него веднага. Почти се задушаваше от обидите, които беше получила току-що. Обаче откри, че да премести голямото му и тежко тяло е непосилна задача, освен ако той не й помогне. А точно в този момент той не бе готов да й съдейства.
— Добре, какво искаш, за да се махнеш от мен?
Погали я с пръст по бузата и каза:
— Наистина ли държиш да го направя?
— Точно сега да.
Той се раздвижи, но не я остави на мира. Вместо това я покри изцяло и я притисна. Главата му се настани върху гърдите й. По някаква непонятна причина или не й беше повярвал, или щеше да следва прищевките си, независимо от мнението й. Искрено се надяваше да не е чак толкова своеволен.
— Споменах ли ти колко привлекателна изглеждаш в тези дрехи?
Променяше темата за да разсее гнева й, и за момент успя. Споменаването на облеклото й припомни, че Торн носеше нови одежди, различни от оставените под душа миналата нощ. А със сигурност не беше взел дългата си кафява туника и гамашите с кръстосано връзване от гардероба на брат й.
— До Валхала ли ходи за нови дрехи? — попита тя, без да размисли. Той се надигна. По усмивката му разбра, че се забавлява.