— Новината се получи при разпита на английски шпионин.
Тя премигна, като си представи на какви мъчения е бил подложен бедният човек, за да издаде такава важна тайна на врага.
— Интересно. Това обяснява защо Уилям е толкова нетърпелив и беснее срещу северния вятър, който му пречи цели две седмици да отплава от Сент Валери.
— Сент Валери? Ние ще тръгнем от устието на река Дайвс, където е събрана цялата флотилия.
— Да, да — каза тя снизходително. — Но корабите ще се преместят до Сент Валери на река Сом, за да бъдат по-близо до целта.
— Защо мислиш така? Защо да не отплаваме директно за южния бряг на Англия, щом сме осведомени, че в момента не е защитен?
— Защото ако разстоянието е по-кратко, има по-голям шанс да се избегне английската флота… Чакай малко! — намръщи се тя. — Ако Уилям знае, че Харолд се е върнал в Лондон, знае ли също, че английската флота се е разпръснала? Това ли е причината, поради която той тръгва за… Не, няма значение. Документирано е, че премества корабите си в Сент Валери на дванадесети септември, независимо от това, какво е научил за действията на английските войски.
— По-добре смени книгите си. Днес е първи септември, а утре ще отплаваме за Англия.
Розалин пребледня.
— Не може да бъде. Не е станало така.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Розалин предпочиташе да провери фактите, вместо да изпада прибързано в паника.
— Може да си сбъркал датата, нали? — настоя тя. — Може да си ни довел тук в друг ден, което означава, че твоето „аз“ се разхожда някъде наоколо и ще се сблъскате всеки момент.
— Не, това е точната дата.
— Не е възможно — каза тя, а страховете й нараснаха, въпреки че решително се опитваше да ги потисне. — Попита ли някого? Спомена ли някой изрично, че е първи септември?
— Самият лорд Уилям — отвърна той, — когато уведоми бароните си, че ще тръгнем със сутрешния прилив.
Тя поклати глава. Отчаяно търсеше начин да оспори обезпокоителното му изявление и го откри след няколко минути на душевна агония.
— Не е успял! Ами да, това трябва да е обяснението. Сигурно херцогът наистина е възнамерявал да отплава за Англия утре. Но внезапно нещо ще му попречи — нещо, което не е било документирано. В края на краищата ще отплава на дванадесети, както посочва историята. И недей да ми клатиш глава. Това ще стане.
— Какво ще му попречи, когато е дошло време за атака, а корабите са натоварени и готови за път?
— Северният вятър, например. Това е задържало корабите в Сент Валери на дванадесети и…
Тя не довърши. Нещо не бе наред. Ако влиянието на северния вятър е било отбелязано в аналите в единия случай, защо е било пропуснато във втория? И двете събития са еднакво важни, както и появата на неизвестния шпионин. Историята разказваше за друг шпионин, заловен и върнат на крал Харолд със съобщение, в което Уилям се хвали, че ако не пристигне в Англия до една година, Харолд може да отпише заплахата от него. Защо тогава не е споменат този, чиито признания почти…
— Я почакай — намръщи се тя. — Щом сме едва първи септември, информацията, получена от шпионина, е лъжлива. Харолд Годуайнсън не напуска южната част на страната до осми този месец. Тръгнете ли утре, ще попаднете в засада, която навярно ще коства на Уилям короната на Англия.
— Шпионинът…
— Сигурно е бил изпратен нарочно, за да бъде хванат и да ви предаде лъжливи сведения.
— И да умре?
Розалин трепна. Логично бе да се досети, че такава ще е съдбата на нещастника.
— Недей да бъдеш такъв неверник. Подобни жертви, по всякакви причини, са правени много пъти и преди. Понякога човек отдава живота си доброволно, само от чувство за вярност към някого или нещо. Но най-правдоподобно е заключението, че е обречен, че така или иначе ще умре заради престъпления или от неизлечима болест. Предполагам, че могъщ патрон му е обещал добре да се погрижи за семейството и близките му.
— Сигурна ли си?
Тя въздъхна:
— Не, разбира се. Но съм сигурна, че Харолд ще бъде направо щастлив, ако норманите се появят точно сега, когато все още разполага с цялата си мощ, включително и с армия, доста по-голяма от тази на Уилям. Още не му се е наложило да се изтегли на север, за да спре брат си Тостиг и норвежката заплаха.
— Норвежката заплаха ли? Харолд Хардрада Норвежки най-сетне ще атакува?
За момент учудването му я изненада. Тази битка е била последната голяма атака на викингите и последният значим триумф на староанглийските войски. Но тя забравяше, че Торн бе напуснал столетието на тази дата, на първи септември, а сражението се бе състояло по-късно същия месец. Няколко дни след него Уилям бе отплавал за Англия. Повечето учени са единодушни, че ако скандинавският крал не бе нападнал по внушение на Тостиг точно в дадения момент, херцог Уилям не би спечелил при Хейстингс.