Явно при следващите привиквания на Торн той не си бе направил труда да научи от историческите книги изхода на известните му битки. А Розалин в момента не желаеше да се впуска в уроци на тая тема. Той все още лежеше върху нея. След като осъзна, че нищо неизбежно не се е случило и че нещата могат да се оправят с кратък разговор с Уилям на разсъмване, страховете й понамаляха. Започна да усеща тежестта на голото тяло на любимия си, който толкова удобно се бе настанил върху нея.
Затова му поясни набързо:
— Да, Хардрада нападнал и загубил. Но войската на Харолд Годуайнсън се изтощила от непосилното придвижване на север, за да се справи с норвежкия крал. Според някои, в Лондон се били върнали едва половината от призованите мъже, когато той научил, че норманите са стъпили на английския бряг. Така че се втурнал на юг само с част от армията си. Но бойците му били много уморени от преходите, а войниците на Уилям, макар и по-малко на брой, били свежи и по-годни да се сражават. Както и да е, това ще стане след седмици. Достатъчно е Уилям да не тръгне утре…
— Пак те питам, защо да отложи заминаването?
— Ще го осведомим, че шпионинът го е измамил и че крал Харолд още пази бреговете на южна Англия с по-силна войска.
— И какви доказателства ще му предложим?
Розалин изстена. Толкова просто й се бе сторило да предупреди херцога за капана, но не бе отчела как ще го приеме. Ако се опита да твърди, че знае, бъдещето, особено неговото, Уилям Нормандски ще я заклейми като вещица и ще я хвърли в най-близкия затвор да чака кладите на Църквата. А това няма да попречи на корабите му да се отправят към Англия утре сутрин.
— Е, добре, няма да се намесваме — поправи се тя. — И без това, ако кажем на някого тук какво му предстои, ще се намесим в хода на историята. Не смея да поема подобна отговорност. Но непременно нещо ще се случи и войната ще протече по предначертание. Предполагам ще научим, ако изчакаме.
— А ако не…
— Даже не си го помисляй — сряза го тя. — Историята не се е променила, само не е отразила това неочаквано развитие на събитията, защото те не са променили нищо. Сега ще се дръпнеш ли от мен? Искам да се облека и да се запозная с именитата личност. Нали за това сме тук?
Той не помръдна, а отвърна:
— Ще се наложи срещата ти с лорд Уилям да почака, Розалин. Днес ще бъде прекалено зает с подготовката за заминаване.
Тя не скри разочарованието си:
— А утре, предполагам, ще бъде прекалено зает с отменянето на заповедите си.
— Ако вместо това не тръгнем.
Каза това с усмивка, която я подразни. Промените в историята не биха го засегнали, естествено, така че защо да не му е забавно? Не живееше постоянно в реалния свят, а за по някоя и друга година, на различни места, кой където го повика.
Беше роден преди днешния ден. Но това не се отнасяше за нея. Отклоненията от събитията в единадесети век щяха да я засегнат, както и всичко познато. Навярно би престанала да съществува. Това щеше да освободи Торн да се върне във Валхала, нали? Нищо чудно, че се усмихва. Сигурно се надява, че норманите ще отплуват на сутринта.
А ако го направят… не, дори не й се мислеше за това. Историята не може да се обърка. От друга страна, шпионинът и това, което ще предотврати действията на норманите, щяха да бъдат чудесен материал за книгата й. Но необходимостта да тръпне в очакване щеше да й опъне нервите. Обичаше загадките, но не когато участва в тях.
— Понеже трябва да убием останалата част от деня, защо не ми покажеш пристанището? — предложи тя. — Изпитвам огромно желание да видя „Мора“, корабът, който жената на Уилям му е дала за това нашествие.
— Първо ми обясни как така ще убиваме деня.
— Това е просто езикова… няма значение. Исках да кажа, че разполагаме с часове за губене, а нямаме никакво занимание…
— Ще намериш достатъчно време за разходка из пристанището, Розалин. Но ми хрумна нещо по-добро и то ще ти отнеме останалата част от деня.
И тъй като беше в подходяща позиция да приложи на практика идеята си, Розалин лесно разбра какво ще я ангажира. Той. И не я излъга.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Трудно й беше да му се сърди. Мъж, който неуморно доставя удоволствие но цял ден и по цяла нощ, е истинско съкровище. Чувстваше се на седмото небе, когато разполагаше с прекрасното тяло на Торн, а то бе не само готово, но и жадуваше да бъде щателно изследвано. Безчет пъти я доведе до оргазъм и тя само смътно си спомняше, че я бе хранил по някое време.