— Чакай малко! — изстреля тя. — Има вероятност нещата да са се променили така драматично само в тази страна. Спомена, че би могъл да пътуваш до всяко място, което си посещавал преди, нали? И няма значение от коя държава тръгваш, защото при последното ни пренасяне се озовахме във Франция.
— Да.
— Тогава ни заведи в класната ми стая вечерта, когато те извиках за първи път. Ако колежът все още си е там, ще разполагаме с книгите, от които се нуждая.
— Ако те отведа там, Розалин, ще срещнеш себе си — изтъкна той.
Тя изохка високо.
— Разкри ли ти твоя Один какви ще са последствията от това?
— Не, просто подчерта, че не бива да го допускам.
— Тогава няма ли как малко да ускориш времето и да пристигнем ден по-късно, но пак да сме в стаята ми? Нито аз, нито ти сме присъствали там на тази дата.
— Разбира се — отвърна той. — Нима не ти казах, че е във възможностите ми?
Очакваше от нея да си спомня думите му до най-малки подробности в такъв критичен момент? Но преди да му направи забележка, вече бяха на път… да се сблъскат с нова изненада.
Класната стая беше там, но бе по-малка и сякаш не бе нейната. Гледката от прозореца беше същата, сградите — добре, осветени дори в тази съботна вечер. Поне предполагаше, че е събота вечер, щом бе видяла викинга предишния ден.
Светлината, идваща отвън, й показа къде е електрическият ключ и тя веднага го натисна. Благодари на Господа за дребните удобства. Този объркан свят би могъл да пропусне Ерата на откритията.
— Добре, поне ми е познато — промълви тя и в гласа й пролича огромно облекчение. Все пак колежът Уестърли е бил основан.
— Но е различен — рече Торн.
— Забелязах — отвърна тя и се запъти към това, което се надяваше да е бюрото й. — И благодаря на Бога, че се касае само за малка техническа подробност. Навярно са намалили размера на стаите поради недостиг на средства…
— Говори така, че да те разбирам, Розалин — рязко я прекъсна той.
Тя се обърна. Това си беше чиста проба сприхавост от негова страна. Какво ли го е разтревожило? Досети се за отговора, когато видя, че се е втренчил в стените. Плакатите на средновековна тематика бяха изчезнали, Торн потвърди подозренията й, преди даже да го попита.
— Имам усещането, че лорд Уилям не е постигнал целта си.
— Вече ти обясних какви са шансовете на норманите при онова нападение. Не ми ли повярва?
— Бяхме толкова — многобройни.
— Крал Харолд разполагаше с по-голяма армия.
— Уилям се бореше за справедлива кауза.
— Не всички са съгласни…
— Защо стана така, Розалин? — нетърпеливо се намеси той. — Ти каза, че е станал крал.
— Да, при нормалното стечение на обстоятелствата. Но нещата се обърнаха против него с преждевременната атака, на която бяхме свидетели. И понеже последната бе пряко следствие от лъжливите показания на английския шпионин, смятам, че там нещо се е объркало.
— Къде?
— В историята с онзи шпионин. Предполагам, че първоначално той не е бил заловен. Или ако е бил, признал е истината, или Уилям някак си е надушил измамата, или… Ето, отново се впускам в теории, когато тук някъде имам учебник по история за курса, който преподавах. Държах томовете за двата семестъра в най-долното чекмедже на писалището. С малко късмет…
Тя отвори чекмеджето и видя два тома, но не своите. Бяха с различна големина и от непознати автори, но темата, средновековна история, се бе запазила. Бяха надписани като нейните, но името върху тях…
— Не вярвам на очите си! — почти изкрещя. — Розалин Хортън? Розалин Хортън. Омъжила съм се за този подъл, фалшив и лукав негодник?
— Кой?
— Бари Хортън — оплака се тя отвратена. — Сещаш ли се?
— Оня, чието изображение унищожи?
— Точно той. Презирам го. Открадна труда ми. Как може да съм толкова глупава в този преиначен свят, че да се омъжа за него?
— Омъжена си, така ли?
Тя бе толкова разстроена, че не забеляза острия му тон.
— Няма да е за дълго — закани се тя. — Трябва да намерим начин да нормализираме нещата. Ще се побъркам, ако живея със съпруг като Бари. Само да измислим какво се налага да оправим и да се хващаме на работа. Придърпай си един стол и седни, Торн. Ще отнеме доста време.
Ако авторите не бяха се впускали в такива подробности или ако не бяха толкова изявени учени, може би щяха да приключат по-бързо. Но Розалин бе очарована и се зае да сравнява двете истории. Вторият том съдържаше и кратко описание на столетията след Средновековието до съвремието, поне до новия му вариант, като се изброяваха най-значимите събития.
Изминаха два часа, докато остави и втората книга, след като прегледа набързо резюметата в двете, без да чете отделните глави. През цялото това време Торн седеше мълчаливо и я наблюдаваше. Един обикновен мъж не притежава огромното търпение, проявено от негова страна. Но тя от самото начало бе разбрала, че във викинга няма нищо обикновено.