А сега щеше да му съобщи лошата новина — че неговият герой, суверенният му господар, бе загинал много по-рано от предвиденото. Но възнамеряваше да спомене само главното и после да отвлече вниманието му с разказа за невероятните събития, за които бе прочела.
Затова започна да разказва:
— Случило се е това, което предполагах, Торн. Предишното преимущество на херцог Уилям — да срещне изморената и намаляла от битката на север армия на Харолд Годуайнсън — се е превърнало в преимущество на Харолд Хардрада. Норвежкият крал разбил англичаните и ги завладял.
Династията му господствала в Англия малко повече от век, до избухването на така наречените Велики скандинавски войни, продължили няколко столетия. Вместо страната да стане по-могъща чрез нормандското потекло на Уилям, тя се превърнала в маловажна държавица, която осигурява бойци за сраженията на север.
Америка била открита много по-късно. Дали й толкова абсурдно име, че отказвам дори да го спомена. В нея пак се претопявали народности от всякакви страни с тираничен режим и тя пак извоювала независимостта си, но чак през двайсетте години на осемнадесети век.
Европа се разпаднала на феодални владения, подобни на старата система, която ти е позната. Новата „Америка“ най-сетне станала демократична сто години по-късно. Е, по-добре късно, отколкото никога, нали? При толкова много големи и незначителни допълнителни войни, че чак не смогнах да ги проследя, не е странно, че са пропуснали Ерата на откритията. Само някои чудеса на науката от моето време са били изобретени и сега. Както върви, едва след сто години този свят ще достигне моето технологически напреднало време.
Пое си дъх след дългия си монолог и зачака реакцията на Торн. Чака дълго и се ядоса, че викингът продължаваше да я зяпа без да продума.
Розалин издържа още няколко секунди и се сопна:
— Е, кажи нещо.
Той се подчини, но първо погледна към голата стена, на която бяха висели изображенията от средновековието.
— Книгите говорят ли за английския шпионин?
Тя въздъхна. Ето колко бе успяла да отвлече вниманието му от преждевременната смърт на Уилям Нормандски.
— Да, този път са документирали залавянето му. Между другото, признанията му са отбелязани като неверни и приписват изцяло на тях загубата на норманите. До този инцидент историята протича както аз я знам, всичко си е на мястото.
— Всичко си е на мястото — замислено повтори той. Но в твоята история такъв шпионин липсва, нали?
— Да, или поне не съм срещала писмено доказателство. Ако е бил част от оригиналния сценарий на света, то не е бил достатъчно важен, за да се споменава.
Тя внезапно се намръщи:
— Знаеш ли, струва ми се, че това никому неизвестно произшествие е нямало изобщо да се случи, ако ние не бяхме там. Но не се сещам как сме могли да повлияем на събитията. Аз със сигурност не съм виждала този човек. А ти? Нали вчера сутринта се срещна с Уилям?
— Не, вече бяха приключили с него.
— Значи всичко е свършило, преди да се озовем там… почакай! Какво ще кажеш за другия Торн?
— Какъв друг Торн?
— Имам предвид теб — нетърпеливо поясни тя, — когато си бил призован в единадесети век чрез меча. И тогава не е трябвало да бъдеш там, материализирал си се чрез свръхестествени сили заради проклятието. Но когато си пребивавал там, бил ли си свързан със шпионина по някакъв начин? Да речем, че си го хванал или си го разпитвал?
— Не, дори не знаех за него, докато сър Джон Дьо Приел не го спомена.
— Сър Джон?
— Той присъствал, когато мъжът направил признанието си. Не му харесало как бил проведен разпитът и смяташе да го повтори на другата сутрин. Но същата вечер го предизвиках да се надпиваме и той загуби. Мисля, че проспа следващата сутрин.
Розалин широко отвори очи:
— А това бе вчера сутринта, когато ние бяхме там и херцогът реши да отплава, нали?
— Да.
— Значи са приключили със шпионина, преди сър Джон да говори с него. Това е то, Торн! Навярно той е щял да измъкне истината и всичко е щяло да продължи нормалния си ход. Първо са щели да се сражават двамата Харолдовци, а Уилям — да тръгне за Англия в края на септември.
— И какво предлагаш? — попита той. — Нямам власт над нещата, които съм вършил при първата си поява.
— Напротив, имаш — усмихна се тя.
— Как така?