— А, просто бързате към своите… забавления. Разбирам, Торн, но се касае за спешен случай. Херцогът ще оцени високо…
Той се намръщи и я прекъсна:
— Откъде знаете името ми, лейди?
Ако можеше, Розалин би си откъснала езика. Глупавата грешка съвсем не бе според плана й. Но така се бе вживяла в размяната на реплики, че забрави с кой от двата „варианта“ на Торн разговаря. Не успя да измисли нищо правдоподобно и се наложи пак да импровизира. Този път се надяваше, че като създаде атмосфера на лека тайнственост, ще задържи вниманието му.
— Зная много неща за вас — промълви тя.
— Откъде? — попита той. — Не бих ви забравил, ако се бяхме срещали преди.
Този комплимент й въздейства по съвсем неочакван начин и най-неприятното беше, че я обърка. Втренчи се в устните му, сякаш бе нейният викинг. Не откъсна очи от него толкова дълго, че той повтори:
— Откъде ме познавате, лейди?
Тя се сепна, погледна го в очите и въздъхна. Предпочиташе Торн да не я беше целунал страстно преди минути. Остави я възбудена, а ето сега стоеше до двойника му, чиято външност бе все така привлекателна — същото закалено в бой тяло, същите любими устни, които опустошаваха разума й… Чист късмет за него беше, че тя още не се бе нахвърлила отгоре му. Настроението и леко се влоши. Не бе предполагала, че от собствен опит ще научи какво е болезнена сексуална страст.
— Да речем, че славата ви се носи надлъж и шир — измърмори тя.
Нещо в тона й го накара да повдигне вежди и да се разсмее. Лесно беше да се досети какъв извод си е направил. Явно бе решил, че няма предвид само бойните му умения.
След като се успокои, той отново кимна отсечено и с усмивка каза:
— Не гарантирам за сигурността ви, ако настоявате аз да ви заведа при лорд Уилям.
Тя почти изсумтя:
— Глупости. Погледнете се, може да се справите с всеки…
— Не гарантирам да ви опазя от себе си, лейди.
— Моля? — премигна тя.
Той не поясни. Направо я притисна до стената на хана, обгърна я с ръце и се наведе напред, за да демонстрира каква заплаха представлява.
Целуваше точно като Торн, но това бе естествено. Само дето й беше по-трудно да запази здравия си разум, когато чувствените му устни бяха върху нейните и изпитваше познато вълнение. Той включи в играта и тялото си — внимателно я притегли към себе си, за да усети всеки сантиметър от него.
Торн я бе предупредил да не се занимава с другото му аз. Трябваше да го послуша, защото този Торн изглежда не смяташе да прекъсва демонстрацията си. Скоро и тя не би понечила да го спре.
Напрегна слух да чуе вика на своя спътник, който би я освободил от деликатното положение. Но долови собственото си учестено дишане и това на другия Торн. Навярно бяха възникнали проблеми при измъкването на сър Джон, което означаваше, че се налага Розалин да продължи със залисването. Но се молеше да не е по начина, който двойникът бе избрал.
Възможностите й за действие бяха ограничени — или привидно да приеме ласките му, с което тя добре се справяше, или да се престори на ядосана и обидена.
Как би го задържала по-дълго? С първия вариант, предположи тя. А и задачата убедително да се прави на оскърбена бе твърде тежка, особено след като му бе позволила да я целуне. Но не бе зле да добави към сценария и малко протест. Все пак целта й бе да подкрепи своя Торн, а не да се озове с вдигнати на улицата поли.
Успя да освободи устата си и леко да го отблъсне.
Дори се върна на темата, която бе предизвикала тази му реакция. Беше останала без дъх и гласът й звучеше дрезгаво, но изцяло по негова вина. Както и другото си аз, бе събудил страстта й без особени усилия.
— Виждам, че успешно поддържате репутацията си. Но не бихте ли се въздържали поне веднъж? Поне докато ме отведете при Уилям.
Огледа я жадно от глава до пети.
— Не, не мисля.
Розалин осъзна, че друг отговор би я разочаровал. По дяволите, все пак това не беше нейният Торн. Вече не искаше да го целува, но трябваше да създаде точно обратното впечатление.
— Бих желал да науча името ви, лейди.
По неведоми причини Дилайла бе първото име, за което се сети. Произнесе го и едва не си прехапа езика, за да не се разсмее. Беше крайно подходящо, тъкмо щеше да влезе в ролята на класическата сексуална измамница.
Затова му отправи изкусителна според представите й усмивка. Липсваше й обиграност в тази област и не знаеше дали се справя задоволително. От любопитния му поглед се досети, че най-вероятно е разкривила лице в измъчена гримаса и с въздишка се отказа да разпалва интереса му.
— Нетърпелив сте, Торн Бладдринкър. — При дадени обстоятелства това не е никак зле, но при други… — посочи наоколо тя. — Мястото не е подходящо да задълбочим познанството си.