— Добре, съжалявам, че не го ударих, когато ме целуна. Почудих се дали да не го направя, но се страхувах, че ще си тръгне и ще срещне теб. А и в крайна сметка, твоя е вината, че не се възпротивих на ласките му — заключи тя и го отблъсна с все сила.
По една случайност зад него се намираше диванът. За нейна радост, Торн се прекатури през облегалката и падна. Розалин се възползва от възможността и се намести върху него.
— Следващия път, когато ме целунеш но този начин — продължи тя, — гледай да останеш при мен достатъчно дълго, за да потушиш пожара на страстта ми.
За да покаже какво има предвид, тя го обсипа с целувки, в които влагаше повече страст и агресивност от преди. И явно неговият гняв не бе достатъчно силен, за да остане пасивен участник. Не след дълго огромните му длани сграбчиха задника й и я притиснаха здраво към ложето, което си бе избрала. Устните й се плъзнаха по врата му и си проправиха път надолу, докъдето туниката му позволяваше.
В най-неудобния момент Дейвид влезе в стаята и се изкашля доста високо, за да обяви присъствието си. Розалин вдигна глава и се извърна към него. За секунди остана объркана и с мъка събра мислите си, после цялото й същество се изпълни със задоволство.
— Дейвид! — възкликна тя.
Отново се обърна към любимия си с вик:
— Нещата следват нормалния си ход!
— Извини несъгласието ми — хладно се намеси брат и, — но ти, сестричке, не вършиш нищо обичайно.
Тя леко се изчерви след тази забележка, развълнувана от успешния опит да оправят историята. Гневът на Торн така я бе разстроил, че когато пристигнаха, дори не забеляза познатата обстановка на Кавеноу Котидж.
Но Дейвид все още я зяпаше с неодобрение, което малко я изненада. Нали винаги по братски й бе намеквал да си намери свестен мъж и да се задоми?
Сега вече бузите й пламнаха. Отмести се встрани от Торн, за да може той да седне и събра смелост да представи двамата мъже един на друг. Не очакваше да е лесно. Брат й не изглеждаше готов да приеме невероятния разказ, с който се канеше да му обясни кой е гостът.
Затова просто каза:
— Торн, ако не си се досетил, това е брат ми Дейвид. Дейвид, запознай се с Торн Бладдринкър.
Предположи, че ще чуе нещо от рода на: „Аха, водиш призраци за вечеря, така ли?“
Но Дейвид я разочарова. Кимна на Торн така, сякаш никога преди не бе споменавала името му.
Розалин се изуми. Очевидно или не правеше връзка между викинга и меча, или не си спомняше съня й, тоест това, което бе взела за сън. Тя реши да му даде шанс да си припомни и смени темата:
— Кога се върна от Франция?
— От Франция?
— Да, доведе ли най-сетне Лидия?
Той се намръщи.
— Какво ти става, Роуз? Не съм ходил във Франция, откакто бяхме там миналото лято. И коя е тази Лидия?
Тя се взря в него и застина от страх. Досега не я бе наричал Роуз. И не бяха прекарали миналото лято във Франция. Ако не се смятат пътешествията й с Торн, за последно бе посетила тази страна за сватбата на Дейвид, която се състоя на южния бряг, в едно от именията на Лидия. Но той даже не познаваше Лидия, камо ли се ожени за нея, както би трябвало, и…
Тя се хвърли на врата на Торн и почти го задуши, до неистово шепнеше на ухото му:
— Това не е брат ми. Не, той е, но поведението му не е нормално. Както онзи Бари, когото видя. Опасявам се, че не успяхме, Торн. Върнахме си вилата, но още нещо в миналото се нуждае от промяна. Оказва се, че и това не е моето настояще.
Той се освободи от ръцете й и я погледна:
— Сигурна ли си?
Тя кимна. Сълзите, които напираха в очите й, го накараха на свой ред да я прегърне. Зад тях Дейвид изсумтя недоволно.
— Ще имате ли нещо против да се държите така, когато сте сами? — попита той възмутено.
Розалин настръхна и се обърна към него, свъсила вежди:
— Стига с тия глупости. Бяхме сами, преди да ни прекъснеш. Но не е необходимо да напускаш стаята. Ние ще го направим.
Тя сграбчи ръката на Торн, дръпна го от дивана и го помъкна навън. Явно този й брат бе заклет моралист и не й харесваше. Не би си губила времето да му обяснява какво бе станало. Но се надяваше, че при следващия им разговор той ще си е предишният Дейвид, а не пуританската имитация, която в момента намусено клатеше глава зад тях.
Но как да си възвърне истинския брат? Идеите й се бяха изчерпили, не можеше да си представи какво още се е объркало в миналото. И бе изтощена. Предната вечер почти не бе спала. След последния си здрав сън за пръв път се озова в палатката на Торн в Нормандия. Сякаш седмици бяха минали оттогава, толкова неща я бяха сполетели за два дни.