Щом влязоха в стаята и, тя затвори вратата, облегна се на нея и с посърнала усмивка се обърна към викинга.
— Не искам даже да го обсъждаме. Утре сутрин ще пресметна в какво сме сгрешили, или в какво някои друг е сбъркал. Но точно сега копнея за сън, така че хайде да си лягаме.
Той махна към леглото, но не й се стори щастлив:
— Ще легна при теб. Дори ще се опитам да забравя с какво бяхме заети преди появата на брат ги.
Тя се усмихна на скрития намек, че съзнателно е предизвикала страстта му. И като се замисли, реши че не е чак толкова уморена.
— Много мило от твоя страна, Торн, но няма смисъл да забравяш — отдели се от вратата тя. — Не се налага да заспивам веднага.
Той се разсмя и в следващия миг я взе на ръце. Внимателно я положи на леглото и тогава Розалин се засмя:
— Не ти трябва много насърчаване, а? Нито пък на другото ти аз.
— Когато става дума за теб? Не, никакво насърчаване не ми е нужно.
Тя се запита дали й казва истината, но независимо от това думите му я развълнуваха. Сложи ръка на врата му и го придърпа, за да му благодари с целувка. Но той не се задоволи с подобно скромно подаяние. Езикът му се плъзна между зъбите й. Магията му я завладя. Малко по-късно тя не мислеше вече за нищо, освен за удоволствието.
Целува я дълго, като че ли с часове, а ръцете му шареха по най-чувствителните й места. Преди да го срещне, не предполагаше, че има толкова много. Всъщност, където й да я докоснеше, реакцията на тялото й бе неописуема. Сякаш бе в пълна хармония с неговото и Торн я караше да трепти като струна.
Беше готова да го поеме, доста преди любимият й да пожелае да прекрати сексуалното си изследване. Най-сетне тялото му покри нейното и той навлезе дълбоко в нея. Задържа се там дълги, прекрасни минути и породи най-великолепното усещане, почти равно на оргазма, който знаеше, че скоро ще последва. Дишането й се учести. Торн повтори бавните, дълбоки тласъци и тя почувства вибрациите на блаженството. Кръвта й пееше.
Той не бързаше. Наслаждаваше се на удоволствието си и увеличаваше нейното. Чак след като Розалин достигна връхната точка на изживяването си, притискайки се в него, той увеличи темпото и се сля с нея в шемета на кулминацията.
Дори когато доволна се отпусна и се унасяше в сън, викингът продължи да я целува и гали. По най-нежен начин й показваше, че е най-важният за него човек, а това я затрогна повече от всичко.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
На разсъмване Розалин беше все още във вилата. Торн лежеше до нея, поставил ръка пред очите си, за да се предпази от утринната светлина. Тя му се усмихна, наведе се и нежно го целуна по гърдите. Той не помръдна. Предната вечер бе изтощен колкото нея, но не се поскъпи на ласки.
Розалин въздъхна. Желаеше да се свие до него и отново да заспи, а не да умува над дилемата, с която снощи се бяха сблъскали. Но това не можеше да се отлага, а и се беше разбудила напълно. Върнаха си вилата, но нещо в миналото бе променено. Този Дейвид определено не приличаше на човека, когото познаваше.
И ако неговият живот се бе изменил драстично, налагаше се да помисли и за своя собствен. Какво бе станало с досегашната й кариера? Ако нужните й исторически книги не са тук, ще трябва да открие отговор на въпросите си някъде навън. Но този път не разполагаше и с най-тънка нишка, която да я насочва.
Седна в леглото и се усмихна при вида на купчината дрехи, разхвърляни на пода. С такива мъки обличаше жълтата си рокля, а Торн с лекота я бе освободил от нея. Дори не си спомняше кога го бе направил…
— Надявам се тази усмивка да е за мен — обади се любимият й зад нея.
Не успя да отговори, не успя дори да погледне към него. Ръката му се плъзна около кръста й, за да й попречи да се отдалечи. Притисна устни към голия й гръб. Тя цялата потръпна и се усмихна още по-широко.
— Е, даже и да не е била, сега е — рече тя през смях и се наведе да го целуне за „добро утро“.
Той силно я прегърна.
— Изглеждаш доволна тази сутрин.
Тя повдигна вежди и го подразни:
— Очакваш да чуеш какъв велик любовник си, така ли?
— Не. Една дама на име Дилайла веднъж сподели колко надалеч ми се носела славата… ох! — изпъшка той, когато Розалин го сръчка в ребрата.
Но незабавно си отмъсти. Тя изведнъж се озова просната по гръб и се разписка, когато Торн започна да я гъделичка. После, останала без дъх, го притисна към гърдите си. Поклати глава, учудена от игривостта му. Малко по малко я подмамваше извън черупката на самодисциплината, в която се бе затворила толкова отдавна. Обаче реши, че това не е никак лошо.
Със съжаление подхвана темата, която се налагаше да обсъдят.