— Трябва да поговорим, Торн.
— Да, трябва — въздъхна той.
Претърколи се към ръба на леглото. Потърси долните си дрехи сред купа на пода и се изправи, за да се облече. Невероятно трудно и беше да се съсредоточи, докато стоеше пред нея гол до кръста, с разрошена коса, която падаше над раменете му. Изчерви се, когато забеляза на лявата му гръд следа от собствените си зъби. В този момент би предпочела той да се върне в постелята.
Но се насили да седне. Обви коленете си с ръце и рече:
— Твоето второ аз нали не е сторило нищо друго, след като ме срещна? Не бих желала пак да се срещам с него.
— Не, той те търсеше, попита и Уилям за теб, но не предприе нищо по-особено. Нямаше време да причини по-голяма пакост, на следващия ден се върна във Валхала.
— Но все пак нещо е станало. В предишния случай той е напил сър Джон и се е забавлявал с избраното от него момиче от кръчмата. Ала ти сега изведе рицаря от там. Беше ли ти… той после с нея ли беше, или си намери нова?
— Не, върнах се в лагера. Не бях в настроение да се занимавам с жени.
— Нима? — намигна тя.
Изръмжаването му я развесели.
— Добре, значи единствената разлика е, че не си прекарал нощта с онова момиче — тук тя се намръщи. — Обаче ако това се нуждае от корекция, предпочитам да запазя промененото си настояще, дори ще се примиря с този брат моралист.
Торн се подсмихна:
— Забравяш, че в първоначалния вариант сър Джон беше с жената, а не аз. Вече го поправихме, да не разваляме сега нещата.
— Чудесно, защото наистина не понасям новия Дейвид. Но ако не сме объркали… Време е да се заловим отново с книгите. Защо не слезеш до кухнята да донесеш някаква храна, докато аз отскоча до библиотеката? Надявам се да притежавам исторически томове.
Той кимна и излезе. Розалин набързо прегледа гардероба си и установи, че вкусът й към дрехите не се бе подобрил в това настояще. Вместо да е семпло, облеклото беше крещящо, в абсурдно ярки цветове. Не държеше да носи такива ужасии, дори временно. Затова си избра една проста бяла роба и се отправи към вратата.
Дейвид стоеше отпред и се канеше да почука, когато тя отвори. Още не си бе поела дъх от изненада, когато той назидателно изсумтя:
— Оня мъж, с когото цяла нощ тънахте в грях, тъкмо унищожава кухнята ти. Ще имаш късмет, ако икономката не напусне, когато зърне каква неразбория е създал.
— Госпожа Хюмс не би…
— Коя?
— По дяволите — изръмжа тихо тя и се втурна по коридора. Госпожа Хюмс не е тук? И защо изпрати Торн точно в кухнята?
Стигна дотам и видя строшен върху плота електрически миксер, три разсечени по средата зеленчукови консерви, чието съдържание бе разпръснато навсякъде, преносим електрически нож се въртеше в кръг на пода, откъснатият връх на картонена кутия лежеше в локва разлят плодов сок, върху хладилника личеше вдлъбнатина с размера на стъпалото на Торн — за нещастие, очевидно не се бе сетил как да се справи с дръжките. Викингът стоеше по средата с меч в ръка и свирепо оглеждаше наредените на една полица консервни кутии, понеже не знаеше как да ги отвори, без да ги унищожи.
Тя поклати глава при вида на бъркотията. В тази стая се намираха всички съвременни чудеса, дори някои, с които и Розалин трудно боравеше. Явно Торн бе натиснал няколко бутона, бе включил някои уреди и когато те бяха започнали да функционират по необясним за него начин, направо ги бе съсякъл на парчета с меча си.
— Не бих казала, че от теб ще излезе свестен готвач — измърмори тя с половин уста.
Той се обърна към нея и се оплака:
— Тук няма никаква храна, Розалин.
— Напротив — усмихна се тя и се запъти към хладилника. — Но ако си наясно как да се добереш до нея. Ето така.
Тя изви дръжките и със замах отвори вратата на хладилника.
— Ето ги вкусотиите. Ще ти направя закуска, може би омлет, бекон и кренвирши, препечен хляб и сладко — как ти звучи? Сигурно си гладен колкото мен. Книгите ще почакат още малко.
Приготвянето на закуската му бе едно от най-удовлетворяващите й преживявания. Беше й забавно да го наблюдава как опитва от всичко, което поставя пред него. Филиите хляб не са били толкова тънки и гладко нарязани последния път, когато са го повикали, беконът не се е купувал пакетиран и на резенчета, желето не е било така прозрачно и маслото не се е продавало в кутии преди двеста години. Но той се стремеше да опита от всичко и погълна планини от храна, докато се засити.
Стигнаха до библиотеката, без отново да налетят на Дейвид. На Розалин й провървя и откри нужните книги. Някои бяха съвсем непознати, но бе успокояващо, че изобщо има къде да провери фактите. Ала я очакваше друга неприятна изненада.