Сгушена в едно от креслата, тя набързо прелисти първата книга и скоро вдигна поглед към Торн, който се беше настанил срещу нея.
— По-зле е, отколкото предполагах — започна тя. — Не се касае за поредната малка промяна, а за голямо несъответствие. Норвежците загубили на север, както и в моята история, а норманите отплавали на правилните дати. Уж всичко си е същото, но все пак норманите загубили битката. Този път, колкото и да е невероятно, Англия спечелила и двете войни. Харолд Годуайнсън дори бил на трона в продължение на двадесет и четири години. Оттогава са управлявали двама крале, които са сторили велики дела за родината си; няколко тирани, единият от които бил убит от своята кралица; останалите били посредствени, наслаждавали се на властта си и не постигнали нищо значимо.
Торн въздъхна:
— И лорд Уилям умрял преждевременно?
— Не, не и този път. След поражението се прибрал в Нормандия и не предявил повече претенции към английската корона. Няколко века по-късно негови наследници започнали война срещу Франция и я загубили, а за известно време последната станала важен фактор в Европа. Англия процъфтявала и сложила началото на Промишлената си ера по-рано. Все още воювала често, но основно срещу Шотландия и Уелс, което не е нищо ново. По-късно настъпила голяма промяна обаче, която обхванала много страни и със сигурност обяснява защо сега имам такъв брат моралист. Сектата на пуританите, основана през петнадесети век, не само се преселила в Америка, но и придобила такава мощ в Англия, че я е запазила и до днес. И тъй като пуританите били невероятно силни, Америка никога не пожелала да стане независима. Да не повярваш, Англия все още я притежава и управлява.
Тази тема никак не бе интересна за Торн. Както и преди, той беше обсебен само от едно и попита:
— Но защо Уилям е загубил този път? Нали спомена, че англичаните били изтощени след сраженията с викингите на север?
Розалин поклати глава:
— Не зная. Тук всичко съвпада с онова, което действително се е случило. Споменат е северният вятър, който задържал Уилям на сушата още две седмици, както и отплаването на двадесети и седми септември. Описано е как корабът му „Мора“ се отделил от останалите късно през нощта. Разказват и за пристигането в залива Певънзи, когато Харолд бил все още далеч на север. Веднага започнало изграждането на укрепления, но все пак заливът Певънзи бил твърде открит. Така че норманите потеглили на изток, следвайки бреговата линия, за да превземат пристанището Хейстингс. По това време Харолд бил на север, а войската му била разпръсната и затова не се завърнал на юг преди четиринадесети октомври. Той заел силна отбранителна позиция на един хълм и по този начин принудил норманите да го атакуват. Те не успели да преминат през плътните редици на неговата армия.
Розалин въздъхна, преди да продължи:
— Дори отстъпленията съвпадат. Първото било истинско, защото норманите били деморализирани поради неуспешното си нападение. Макар и изтощени, англичаните се впуснали в преследване, а враговете им се върнали и ги посрещнали в битка. Последните се оттегляли още два пъти, но тези отстъпления били привидни и целели да привлекат англичаните извън укрепленията им. Така успели да унищожат големи части от войската на Харолд. Но последната атака на норманите, която предприели с конницата си и която би трябвало да им донесе победата, този път претърпяла неуспех. Харолд бил добре защитен. Неговите придворни отблъснали конницата и я избили при четвъртото оттегляне на противниците им. Оттук историята започва да се променя. Първоначалните данни посочват норманите като победители при последното нападение. Вече раненият от стрела Харолд бил убит от рицар на кон… Един момент! — ахна Розалин. — Това не е споменато тук.
— Какво?
— Става дума за безпрецедентната заповед на Уилям към неговите стрелци да изпращат стрелите си нагоре към небето. Тя станала известна именно защото извършила поврат в битката. Стрелите паднали върху редиците на англичаните и убили много от тях. Нормандската конница тръгнала в атака, успяла да пробие през здраво сключените щитове на англичаните и да ги унищожи. Една стрела улучила Харолд в окото. Източниците се разминават по въпроса дали на място е причинила смъртта му, или просто го е ранила толкова тежко, че някакъв рицар лесно го довършил. Но всички сведения са единодушни, че е бил улучен в окото.
— С изключение на тази книга — рече Торн като кимна към томчето в скута й.
— Не, тази не споменава за това — отвърна тя и се наведе да провери още веднъж. Пръстът й пробягна по страницата и тя продължи — Нищо не се казва за прочутата заповед към нормандските стрелци, нито пише, че Харолд е бил ранен.