Тя вдигна глава и довърши:
— Тази заповед не е била дадена тогава и точно затова не норманите, а англичаните са победили.
Торн се бореше с явната си неувереност.
— Налага се да поправим това.
— Но как? — възкликна тя. — Не знаем защо не е била дадена. Ще се наложи да бъдем заедно с Уилям в този момент, за да открием какво не е наред.
При тези думи устните му се разтегнаха в усмивка:
— Предложението е отлично.
Тя се подразни от нетърпението му да се впусне в нова битка.
— Това не е сражение, за което знаем, че всички така или иначе ще загинат. Имало е оцелели и от двете страни и не можеш да си позволиш да убиеш когото и да било. Изобщо не можеш да участваш в тази война, най-малкото защото не си бил там и я няма в представите ти. Ще трябва да се върнем към последния период от време, към картина, която си в състояние да извикаш, тоест когато корабите са били готови да отплават. А това означава, че ще прекараме седмици наред на английското крайбрежие в очакване битката най-накрая да се състои.
— Виждаш ли друг изход? — попита той.
Тя се отпусна назад и промърмори:
— Не, по дяволите, не.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Розалин вдигна жълтата си дреха и поклати глава:
— Предполагам, че по нея няма да открия етикет, така че не бих я хвърлила в пералнята.
— Искаше да кажеш „на“ — поправи я Торн, който привършваше с обличането.
— Какво „на“?
— Да я хвърлиш на пералнята.
Тя го погледна и се усмихна.
— Не, моята пералня не е човек, а машина… без значение. Предполагам няма да ме загрози особено, ако пак я облека, както си е измачкана. Но да я нося още три седмици? В никакъв случай. Ще може ли Гай да свие нещо друго или да намеря магазин за театрални костюми, докато още сме тук?
— Да свие?
— Да вземе отнякъде, както направи с тези одежди.
— А! — кимна с разбиране той. — Момчето е отличен джебчия, така че не се притеснявай.
— Щом казваш — отвърна тя и започна да намъква средновековните дрехи. — Но понеже Гай не е тук в момента, ти ми вържи „одеждите“.
Торн дойде да й помогне и се ухили:
— Предпочитам…
— Да, зная — сприхаво го прекъсна тя. — Спец си в събличането. Но ще почакаш, докато стигнем в твоята хубава варварска палатка. И тъй като ще поостанем там, смятам този път да взема някои вещи от първа необходимост.
Отиде да си избере бельо и го напъха в калъфка от възглавница. Куфарите й не бяха подходящи за хиляда шейсет и шеста година. После се запъти към банята и взе оттам четка и паста за зъби, дезодорант, парфюм, четка за коса, ножче за бръснене и малка походна аптечка и тоалетен сапун — не гореше от нетърпение да опита средновековния вид който, без съмнение, смъкваше по няколко кожи. Всичко това загъна в хавлията си.
Върна се в спалнята и помоли Торн:
— Не ме оставяй да забравя това — вдигна вързопа, за да разбере какво има предвид. — Ако при разкопки в деветнадесети век попаднат на ръждясал флакон от аерозолни вещества, новината ще разтърси света и пак ще се наложи да оправяме ситуацията. Струва ми се, че вече достатъчно объркахме историята. Доказахме, че човек не бива да си играе с пътуването във времето.
Той кимна рязко, недоволен от последната й забележка. Тя добави:
— Не унивай, Торн. Можеш да участваш в битките във Валхала когато си поискаш. Не е задължително да търсиш войни в миналото.
— Няма да се върна във Валхала — бяха единствените му думи.
— И защо? — премигна тя.
Той я изгледа и промърмори:
— Глупав въпрос. Защо да те напускам, след като се оженим и ме дариш с деца? — отвърна той.
— Чакай малко…
— Но все пак първо трябва да те обуча.
Тя млъкна. Усмивката му подсказваше, че само я дразни. Знаеше много добре какво е мнението й за неговото „обучаване“. Но тя не възнамеряваше да се впуска в темата. Още не бе сигурна дали ще успеят да върнат собственото й настояще. Така че не бе в състояние да мисли за задомяване с когото и да било.
Но името Валхала извика в паметта й няколко странни неща, които бегло беше споменавал. Досега не бе имала сгоден случай да го попита за тях. Говореше й за смъртта на Блайд, за да обясни защо не би срещнал себе си, когато каза, че е бил „освободен от времето на вашия свят и прехвърлен в моето“. Снощи, когато му изтъкна колко векове го делят от възрастта на другото му аз, той бе отвърнал, че са всъщност броени години.
Чудно как не бе обърнала внимание на тази реплика, но сега поправи пропуска:
— Какво имаше предвид снощи, когато каза, че си по-възрастен от другия Торн само с няколко години? Толкова дълго ли си живял, че смяташ вековете за години? А преди сравняваше моето и твоето време и подчерта, че са различни. Как така?