Започна да се среща с Бари малко след като стана член на факултета и откри, че не всички мъже искат първо да я опипат и после да разговарят. Той я ухажваше интелектуално и затова толкова й допадна, че скоро реши, че е влюбена в него.
Предложението му дойде доста по-късно, но броени дни след като бе приела да се омъжи за него, той открадна записките и за книгата върху Средните векове, която пишеше. В началото тя дори не разбра и с разбито сърце си мислеше, че по случайност двегодишният и труд е отишъл в кошчето за боклук, както Бари бе подхвърлил. След година обаче, книгата й излезе от печат с неговото име.
Той бе направил всичко възможно да я накара да сключат брак преди публикацията. Но по една или друга причина, тя все отлагаше. Ако беше суеверна, щеше да заключи, че кръстница вълшебница е бдяла над нея в този момент, за да я предпази от още по-сериозна грешка.
Тя, разбира се, заведе дело срещу Бари и едва не бе уволнена, понеже деканът я посъветва да оттегли обвиненията си и тя отказа. В края на краищата загуби, след като бе представена в съда като разярена, отмъстителна жена, която е напусната от любимия си и се опитва да си разчисти сметките с него. Лъжи от горе до долу, като евентуално се изключи намекът, че е разярена, но тя не успя да докаже правотата си. Бари обра лаврите от нейния труд, но и научи Розалин на ценния урок никога да не се доверява на мъж.
Това се случи преди шест месеца и тя сериозно се бе замислила дали да не напусне Уестърли и да се премести някъде. Вече не искаше дори да живее в един и същи щат с Бари, да не говорим за един и същи колеж, където неминуемо се натъкваше на него. Тук можеха да му се разминат и всякакви безвкусни шеги като вчерашната.
Щеше да вземе решение след посещението в Кавеноу Котидж в Англия, единственото наследство от прабаба й. Ходеше там всяко лято, откакто придоби собственост преди пет години. В Кавеноу Котидж правеше повечето си проучвания. Пак там за първи път чу за Проклятието на Бладдринкър.
Отвори кутията с меча със същото нетърпение и възбуда както предишната вечер. Но сега почувства и нещо друго, затова прошепна на приятелката си:
— Гледай, но не пипай.
Гейл се засмя:
— Сякаш става въпрос за мъж, Роузи.
Розалин изсумтя.
— Познаваш ме прекалено добре, за да говориш такива неща.
Представа нямаше защо изрече тази забрана, но репликата сама се изплъзна от устата й и прозвуча някак собственически — нещо съвсем неприсъщо за нея. Вярно, гордееше се с колекцията си, обаче не я пазеше ревниво.
Вместо да се поправи, тя продължи:
— Толкова е стар, че се страхувам да го излагам дори на влиянията на въздуха, камо ли на мазнината на ръцете ни. Глупаво изглежда, след като е оцелял през вековете. Но няма да се успокоя, докато не го видя в безопасност зад стъклена витрина.
— Не те обвинявам. Едно смъртоносно оръжие като това тук наистина се нуждае от защитата ти — произнесе Гейл сериозно, но минута по-късно двете се заливаха от смях. — Въпреки всичко е красиво, нали? Направо те предизвиква да го докоснеш. Затваряй по-бързо кутията, преди изкушението да ме е победило.
Гейл само я дразнеше, но Розалин действително затвори и заключи кутията. Ако мечът предизвикваше някого, то това беше тя, защото отново изпита снощното страстно желание да го вземе в ръцете си. Реши, че става суеверна. Нямаше друго обяснение.
— Спомена, че те „познавам прекалено добре“ — каза Гейл. — Бедата е в това, че си права. Най-сетне получи древния меч, който преследваше почти четири години, кариерата ти се нареди според твоите изискванията, така че кога ще се погрижиш за несъществуващия си социален живот?
Розалин трепна вътрешно, понеже очакваше, че ще стигнат до тази тема.
— Нали опитах?
— Хайде де, Роузи, не всички мъже са мижитурки като Бари. Пък и ти опита с интелектуалец. Какво ще кажеш за спортист или работник, човек, който използва не ума, а мускулите си и пет пари не дава за книгата, която пишеш. Той не би те притеснявал, но редовно ще те хвърля в леглото — отбележи си глагола, между впрочем.
Гейл си падаше по силните мъже. Розалин неволно се усмихна, но започна да се оправда:
— Съвсем наскоро скъсах с Бари…
— Твърде отдавна беше…
— Търсих подходящ — излъга Розалин.
Приятелката й нетърпеливо я прекъсна: