На път за летището следващата сутрин, Розалин най-сетне се престраши да спомене Торн, и то по заобиколен начин, за да не смути брат си. Затова рече небрежно:
— Дейвид, върнах Проклятието на Бладдринкър на собственика му.
Той я изгледа с любопитство и попита:
— За какво говориш? Нали изобщо не успя да купиш меча?
Розалин се изненада на свой ред. Навярно не я бе разбрал.
— Ти за какво говориш? — отвърна объркано тя. — Нали ми го купи?
Той поклати глава и я увери:
— Не, не съм. Предложих ти, но ти беше толкова ядосана на сър Айзък Диърборн, който не искаше да преговаря направо с теб, че ми нареди да изоставя идеята. Доколкото знам, Диърборн все още притежава оръжието. Но то е в много лошо състояние и трябва да се чувства щастлив, ако изобщо му намери купувач.
— Но антиката беше отлично поддържана.
Той вдигна вежди, искрено учуден:
— Роузи, какво те прихваща? Никога не си го виждала.
Тя въздъхна. Заключи, че или е забравил и се налага да му припомни, или става дума за различни мечове.
— Дейвид, ти ми купи Проклятието на Бладдринкър. Изпрати ми го в Щатите, а аз го взех с мен, когато дойдох тук. А сънищата, за които ти разправях, се оказаха действителност. Оръжието наистина си е било прокълнато и с всяко докосване призовавах първоначалния собственик, Торн Бладдринкър. Така добре го опознах, че се… влюбих в него.
Втренчи се в нея така, сякаш й бе израсла втора глава и след няколко минути промълви:
— Ама че сънища са те спохождали, Роузи.
— Това се опитвам да ти обясня, Дейвид. Не беше сън!
— Нека да повторя една твоя неотдавнашна фраза — с нетърпение очаквам да стигнем до смешното, така че давай накратко.
— Не бих се шегувала с такова нещо, Дейвид. Не ме ли чу? Влюбих се в този мъж. И адски ме боли, че го отпратих, като му върнах меча. Но щеше да се чувства много зле, ако му бях позволила да остане. Схващанията му бяха от друга епоха, а специалността му вече не е на мода. Беше най-щастлив, когато се сражава с някого.
— Роузи, спри и се съсредоточи за миг. Ако никога не си притежавала Проклятието на Бладдринкър, а аз те уверявам, че не си, тогава нищо подобно не може да ти се е случило, нали?
— Но…
— Помисли за минута и ще видиш, че съм прав. От силната треска по време на болестта сънищата ти са изглеждали реални като самата действителност. Сигурно затова си убедена, че това се е случило. След като изобщо не си притежавала меча, как би призовавала с него някого, когото после да отпратиш?
Дали сърцето й би могло така да тръпне по един сън? Защо нищо не си спомняше за тежката болест, а всяка подробност, плод на подсъзнанието й, бе ярко запечатана в паметта й? Но щом не бе успяла да купи хилядолетната антика…
Значи не бе срещала и опознала Торн Бладдринкър, нито пък го бе обикнала. Той е бил въображаем като сънищата.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Розалин се измъчваше с този проблем през цялото време на полета. Беше се съгласила с Дейвид, че е прав, и го бе уверила, че ще преосмисли нещата и ще забрави натрапените от подсъзнанието й спомени. Нямаше да е лесно, след като сънуваните събития й се струваха твърде правдиви. А и чувствата й не се поддаваха на натиска на разума.
Когато пристигна в Щатите, реши да наеме кола и първо да се види с Гейл. Готова бе да разкаже на приятелката си всяка подробност от странното изживяване — от появата на Торн в класната стая до момента, в който пусна оръжието в скута му. Докато говореше с нея, тя бе наясно, че не си спомня сън, а споделя ярки моменти от миналото си. Но и Гейл, както и брат й, разпалено твърдеше, че Проклятието на Бладдринкър никога не е попадало в ръцете на Розалин и тя не го е носила при нея.
Изморена, но и облекчена, че се е доверила някому, гостенката промълви:
— Зная, че трябва да е било сън, Гейл, но защо си го спомням с такива подробности? Как Торн откри телевизията през последната ни седмица заедно. Нищо не ме разсмивало както реакциите му, когато му демонстрирах възможностите на дистанционното управление. Представи си само как някой се захласва по рекламите.
— О, стига! — изкиска се Гейл. — Какво да направя, за да сънувам като теб? Да хвана пневмония ли? Защо просто не се радваш, че имаш необичайни спомени, без да се тормозиш повече?
Да се радва на недействителните преживявания ли? Би могла, ако Торн не й липсваше толкова. Що се отнася до този конкретен сън, той бе причинил ужасна бъркотия в емоционалния й свят.
Преди да си тръгне, приятелката й отбеляза:
— Твоята история ми звучи като един роман, който четох наскоро. Предполагам, че ти също си го прочела и от силната треска си повярвала, че си го изживяла. Леле, колко сладко! Притежавам цял шкаф с книги, в чийто сюжет бих искала да се включа. Май ще отида да си пъхна главата във фризера. Според теб колко време ще ми е необходимо да хвана пневмония?