Навярно Дейвид би определил чувствата й като съвсем нормални, след като с години бе чакала да се сдобие със скъпоценния предмет. Дори щеше да я увери, че тревогите й са временни и скоро ще преминат. Розалин реши, че няма да му даде шанс да тълкува. Не можеше да си признае първите симптоми на маниакалност, дори и пред сърдечно обичания си брат. Щом тя не разбира причините, защо да се надява, че той ще успее?
Усмихна му се, за да покаже, че е разбрала шегата и зачака да седне на дивана до нея. Сутринта я беше посрещнал на летището и оттам пристигнаха направо в Кавеноу Котидж. Жена му Лидия в този момент се намираше във Франция за да разговаря с декораторите на най-новата си придобивка, един замък край Троа. Очакваха я да се върне в края на седмицата, така че Дейвид щеше да прекара няколко дни с Розалин в Кавеноу Котидж.
Без кръвна връзка. Нямаше причина двамата да си приличат само защото са живели в един дом. Но по ирония на съдбата прилика помежду им съществуваше. Видеха ли ги заедно, всеки би се заклел, че са брат и сестра, а нито Розалин, нито Дейвид си правеха труда да коригират това мнение.
Той бе запазил рожденото си име, Дейвид Малън, което пък караше останалите да смятат, че някога Розалин е била омъжена. Различните им фамилии позволиха на Дейвид да поеме преговорите с предишния собственик на меча, когато Розалин не успя да се спогоди с него.
И двамата бяха стройни и високи. Имаха дълбоки шоколадено кафяви очи, без никакви златни петънца, които да им придават по-светъл нюанс. Въпреки че неговата тъмнокестенява коса нямаше меките червеникави отблясъци на косата на Розалин, и двамата бяха с добре очертани скули и издължени очи, а веждите им се сключваха под еднакъв ъгъл.
Тя беше петгодишна, когато Дейвид — на седем години — загуби родителите си и дойде да живее с нейното семейство. Ако питаха нея, той й беше истински брат, а и самият Дейвид мислеше така. Все пак има неща, които е неудобно да споделяш с роднини или с добри приятели — връстници. И едно от тях е вероятността да си изпаднал в нервна криза.
Без да сменя темата, а само за да поизмести насоката на разговора, тя продума:
— Знаеш ли, чувствам се някак виновна, че притежавам Проклятието на Бладдринкър поради голямата му историческа стойност и красота. Все си мисля, че мястото му е в музей, където всички да му се възхищават.
Дейвид повдигна вежди и попита с прикрита усмивка:
— Възнамеряваш да направиш дарение ли?
Розалин се ухили:
— Не бих твърдяла точно това. Ще си живея с вината.
— Като каза музей, се сетих, че зададох същия въпрос на сър Айзък, след като мечът стана мой. Старецът наистина е ексцентричен. Заяви, че не би го поверил на институция, където жена може да го докосне.
— Спомена ли изобщо защо не трябва да го продава на жена?
— Представа нямал.
— Какво?!
Брат й се засмя.
— Такава беше и моята реакция. Но Сър Айзък ме убеди, че баща му го завещал със страховито предупреждение — ако не искал да прекара вечността в страданията на прокълнатите, трябвало да се погрижи мечът никога да не попада в ръцете на дама. Явно бащата на Диърборн е подписал клетвена декларация подобна на моята, когато за първи път се е сдобил с Проклятието на Бладдринкър. Същото се е случило и със собственика преди него. Диърборн не разполагаше с информация за по-далечни времена — поне за най-старите притежатели. Ще ти доверя нещо, Роузи, което Сър Айзък не призна направо, но пролича в думите му и начина му на действие. Бих се заклел, че той вярва, че оръжието е прокълнато.
— Заради името му ли?
Дейвид сви рамене.
— Би трябвало да признаеш, че е странно всички собственици така да се страхуват и толкова да пазят меча. Сигурно има причина.
— Най-вероятната е някоя легенда — толкова стара и неясна, че не е оцеляла през последните векове. Нали знаеш колко суеверни и надарени с въображение са били хората през Средновековието. Езическите богове, магьосниците и вещиците, демоните и дяволите, даже елфите и феите са имали голямо значение тогава, защото са вярвали в тях. Този меч е имал на разположение хиляда години, за да придобие лоша слава. Жалко, че легендата за проклятието или каквото там суеверие е свързано с него, не се е запазила. Всичко бих дала, за да я науча.
— Не е трудно човек да се досети, че е замесена жена или жени.
Розалин кимна утвърдително:
— Което само по себе си е странно, ако се замислиш. В исторически план, с малки изключения, жените не са били свързвани с никакви оръжия. Кралиците са командвали армии, но не са участвали в сражения.
И после се усмихна:
— Пак с малки, но забележителни изключения.
— А, сега ми стана ясно. Да не би да поиска да се сражаваш, когато докосна меча?