— Филип Какстън, ето кой! И имаше наглостта да ме целуне — там, на терасата.
На Джон му стана забавно.
— Скъпа сестричке, изглежда си попаднала на човек, който знае какво иска и как да го получи. Казваш, че ти е направил предложение, след като се запознахте едва вчера? Браун и Бътлър поне те познаваха от по-дълго време. Изглежда Филип Какстън наистина те желае.
Кристина си припомни точните му думи и избухна още повече.
— Да, желае ме. Дори ми го каза. Изобщо не спомена за любов, само за нагона си!
Джон се засмя. Рядко беше виждал сестра си толкова ядосана. Ако Какстън се бе опитал да извърши нещо непочтено спрямо Криси, на Джон нямаше да му е забавно, а щеше да го извика на дуел. Но едва ли можеше да обвинява Какстън за целувката му и за предложението му за брак. Той самият би сторил същото, ако срещнеше жена, красива колкото Криси.
— Знаеш ли, Криси, в повечето случаи страстта идва преди любовта. Ако Какстън ти беше заявил, че е влюбен в теб, това сигурно щеше да бъде лъжа. Той ти е казал истината — че те желае. Когато мъжът открие жена, без която не може да живее, тогава разбира, че се е влюбил. Смятам, че любовта идва постепенно, не просто за два дни или дори за две седмици. Изглежда обаче, че Филип Какстън е готов да се влюби в теб, щом ти е предложил брак. Вместо да се сърдиш, трябва да го приемеш за комплимент.
Кристина постепенно се успокои, облегна се на седалката и се загледа унило напред.
— Както и да е, няма значение. Никога повече няма да видя Филип Какстън. Изобщо не трябваше да идвам в Лондон. Мъжете тук не знаят какво искат. Всички се надпреварват да бъдат забелязани, всеки се хвали, че е по-добър от другия. А мъже като Филип Какстън си мислят, че могат да получат всичко, което поискат. Този живот не е за мен. Предполагам, че съм провинциалистка по душа. — Тя си пое дъх и бавно го изпусна в дълга въздишка. — О, Джон, радвам се, че си отиваме у дома.
ГЛАВА ПЕТА
Приятният морски бриз диплеше полите на Кристина, когато тя и Джон се качиха на кораба, който щеше да ги отведе в Кайро. Заведоха Кристина в малка каюта, която тя щеше да дели с друга жена. Джон бе настанен точно в отсрещната каюта. Когато качиха багажа им на борда, Кристина отиде на палубата, за да хвърли последен поглед към обичната Англия. Докато гледаше приготовленията на моряците за отплаване, тя си припомни припряното суетене от сутринта.
Неспокойният й сън бе прекъснат от силно хлопане по вратата на спалнята й. След миг влезе брат й и застана до леглото със съкрушено изражение на красивото си лице. Тя разтърка очи и едва тогава забеляза писмото, което той държеше в ръка.
— Пристигна тази сутрин, Криси. Боя се, че се налага да замина незабавно.
— Кой е пристигнал? — попита Кристина с прозявка. — За какво говориш?
— За назначението ми. Дойде по-бързо, отколкото очаквах — каза той и й връчи писмото.
Кристина бавно го прочете и невярващо поклати глава.
— Кайро! — възкликна тя. — Но това е на повече от четири хиляди мили.
— Да, знам. Трябва да тръгна след час. Съжалявам, че няма да мога да те придружа до къщи, Криси, но Хауърд каза, че ще се радва да го направи вместо мен. Ще ми липсваш, малка сестричке.
Усмивка прекоси устните й.
— Не, няма големи братко. Идвам с теб! Отдавна съм го решила.
— Това е смешно, Криси! Какво ще правиш в някакъв си военен пост в Египет? Времето е отвратително горещо и нездравословно. Ще развалиш кожата на лицето си!
Кристина отметна завивките, скочи от леглото, застана пред Джон с ръце на хълбоци и упорито вирна глава.
— Идвам, Джон Уейкфийлд, и точка по въпроса! Чувствах се нещастна у дома през изминалата година, докато те нямаше. Няма да го понеса отново. Освен това няма да бъдем много дълго време в Египет. — Тя се огледа и видя разпилените си из стаята неща. — О, но аз само си губя времето! Излез, за да се облека и да си опаковам багажа. Обещавам, че няма да се бавя.
Кристина избута Джон от стаята и повика Мери, за да й помогне с багажа. Трябваше да побърза, за да не може Джон да има извинение и да я остави.
Облече се и беше готова за тръгване за по-малко от час. Джон не възрази повече и дори каза, че е щастлив от решението й да замине с него.
И ето, сега щяха да отплават за непознатата страна, за която Кристина не знаеше почти нищо.
Тя огледа останалите пътници и й се стори странно, че брат й е единственият офицер на борда.
— Криси, трябваше да ме почакаш. Не искам друг път да излизаш сама на палубата — стресна я гласът на брат й.
— О, Джон, държиш се като квачка. Чувствам се идеално тук сама.
— Въпреки това, не искам по време на пътуването да идваш на палубата без придружител!