Полковник Бигли ги поведе през тълпата към малко кафене. Нахраниха се спокойно, после тръгнаха към гарата.
Там намериха Уилям Доусън, който искаше да каже „довиждане“ на Кристина. Каза, че ще й се обади, когато пристигне след седмица в Кайро и я помоли да не обещава цялото си време на други обожатели.
Пътуването с влака беше неудобно и задушно. Кристина се развесели при мисълта, че при всичките влакове в Англия трябваше да пропътува половината свят, за да се качи за пръв път на влак. Все пак предпочиташе хладното удобство на каретата, макар че понякога малко друсаше.
Мисис Бигли и Кристина седяха на една седалка в претъпкания салон.
— Чувала съм, че в пустинята имало много опасни бандити. Вярно ли е, че скитническите племена превръщат пленниците си в роби? — попита неспокойно Кристина.
— Съвсем вярно е, скъпа — отговори мисис Бигли. — Но ти не се притеснявай. Разбойническите племена се страхуват от армията на Нейно величество и така трябва да бъде! Крият се в Арабската пустиня, която е доста далеч от Кайро.
— Е, това със сигурност звучи успокояващо — въздъхна Кристина.
Влакът влезе в Кайро малко преди падането на нощта. Семейство Бигли заведоха Кристина и Джон в хотела.
— След като се настаните, ще ти покажа целия град. Можем да отидем и на опера — предложи любезно мисис Бигли. — Знаеш ли, че прочутата опера „Аида“ е представена първо тук в чест на откриването на Суецкия канал?
— Не знаех. Не съм чела много за тази страна — отговори Кристина. Беше прекалено уморена, за да се интересува от каквото и да било повече тази вечер. Тя и Джон благодариха на семейство Бигли за тяхната любезност и им пожелаха лека нощ. Джон поръча лека вечеря, но Кристина хапна съвсем малко и се оттегли рано.
Стаята й беше срещу тази на Джон. Очакваше я топла вана. Тя бързо свали дрехите си и се вмъкна във водата. Това е божествено, помисли си тя! Чувстваше се потна и мръсна от горещината и от претъпкания вагон. Но димящата гореща вода я накара да забрави неприятните усещания.
Лежа така цял час, преди да се изплакне и да облече нощницата си. Топлата вода я беше отпуснала и тя без проблеми заспа.
ГЛАВА ШЕСТА
Някъде към полунощ спокойният сън на Кристина бе прекъснат от неясен шум в стаята й. Тя отвори очи и видя висока фигура, надвесена над нея. За бога, защо ли Джон стоеше до леглото й и се взираше в нея в тъмнината? Но после разбра, че не може да е Джон. Този мъж бе по-висок от брат й и беше покрил лицето си с нещо.
Кристина се опита да извика, но преди да издаде и звук, огромна ръка затисна устата й. Тя се опита да отблъсне мъжа, но напразно — беше прекалено силен.
Внезапно той я придърпа към себе си и я целуна болезнено. Сетне я притисна и дръзко прекара другата си ръка през гърдите й.
Божичко, помисли си Кристина обезумяла, той ще ме изнасили! Тя започна отчаяно да се съпротивлява, но нападателят я повали на леглото и здраво завърза устата й с някаква кърпа. После метна чувал на главата й, спусна го надолу по тялото и след като го завърза при коленете, я вдигна и я преметна през рамо.
Кристина се опита да рита, за да го извади от равновесие, но мъжът я подхвърли нагоре и й изкара дъха, като я приземи обратно върху рамото си. Тя разбра, че той се движи. Чу, че вратата на спалнята се отваря и затваря.
Изглежда слизаха по стълби. Сетне тя почувства, че лек ветрец докосва голите й ходила. Явно бяха навън. О, боже, какво ли ще направи с мен този мъж? Нима дойдох в тази забравена от Бога страна само за да умра? Как ли ще умра? Дали първо ще бъда жестоко изнасилена? Защо изобщо напуснах Англия? Горкичкият Джон, ще вини себе си за смъртта ми. Трябва да избягам!
Кристина отново започна да рита и да се мята, но мъжът я притисна към себе си, за да я укроти. За малко той ускори крачка, после внезапно спря. Каза няколко думи на местния език, сетне я хвърли върху нещо. Кристина се замята, но спря, когато почувства болезнения удар.
Нечий друг глас промърмори, последва висок изблик на смях и Кристина почувства, че я вдигат и свалят. Тогава разбра, че са я метнали върху гърба на кон като чувал с картофи. Едва не се разсмя истерично, щом мъжът я притисна с ръка. Нима се страхуваше, че тя може да падне и да се нарани преди самият той да я нарани?
Сърцето на Кристина биеше до пръсване. Къде ли ме носи, зачуди се тя, но изведнъж се досети. Разбира се, отиваха в пустинята. Какво по-добро място да изнасилиш една жена? Там виковете й нямаше да бъдат чути. Изглежда имаше няколко мъже, които яздеха с тях. Дали и те щяха да я насилят, преди да бъде убита?