Филип я поведе през стана. Пред шатрата вляво от тази на Филип млада жена на възрастта на Кристина си играеше с малко дете. По склоновете над стана пасяха овце и кози, а между няколко подредени в кръг каруци бяха заградени десетина-дванадесет от най-красивите арабски коне, които бе виждала, включително и две новородени кончета. Тя искаше да поспре и да погледа конете, но Филип я поведе извън стана по пътека, изкачваща се нагоре в планината.
Кристина се дръпна от него.
— Къде ме водиш? — попита тя.
Но Филип отново улови ръката й и продължи да върви.
— Искаш да се изкъпеш, нали? — попита я той, като я поведе към малко сечище, обградено от хвойнови дървета.
В средата на сечището планинските дъждове бяха образували малко езерце. Мястото беше красиво, но Кристина бе неспокойна, защото нямаше представа защо Филип я бе довел тук. Той взе дрехите от нея и й връчи калъп сапун с приятен мирис.
— Не очакваш да се къпя тук, нали? — попита тя надменно.
— Виж, Тина, вече не си в Англия, където можеш да получиш хубава гореща вана в стаята си. Сега си тук и ако желаеш да се изкъпеш, ще го направиш, както го правят останалите от нас.
— Добре. Трябва да се измия след това отвратително пътуване. Ако това е единственият начин да се изкъпя, ще го сторя. Сега можете да си вървите, мистър Какстън.
Филип й се ухили.
— Не, милейди, нямам намерение да си ходя. — Той седна на един пън и лениво кръстоса крака. Кристина забеляза как жълтите точици в очите му заблестяха на слънцето.
Лицето й бавно поруменя.
— Вероятно нямаш предвид, че ще стоиш тук и… — Тя замлъкна и продължи с неохота: — … и ще ме гледаш!
— Точно това възнамерявам да правя. Така че ако искаш, можеш да продължиш. — Той я съзерцаваше съсредоточено с похотлива усмивка.
Кръвта й кипна.
— Добре, обърни се, за да си сваля робата!
— Ах, Тина! Няма да се лиша от удоволствието да погледам тялото ти, макар че още не съм го притежавал — отговори Филип.
Кристина го погледна със святкащи сини очи. Този мъж не й оставяше никакво достойнство.
— Мразя те — просъска тя. Обърна му гръб и развърза робата си. Робата и раздраната нощница се плъзнаха по тялото й и паднаха на земята. Кристина прекрачи дрехите и навлезе във водата — все по-дълбоко и по-дълбоко, докато тя покри гърдите й.
Нямаше да му достави никакво удоволствие. Тя застана с гръб към Филип и започна да се мие с приятно хладната вода. Потопи се, за да намокри косата си, а когато изплува, чу силен плясък.
Кристина се извърна бързо, но Филип не се виждаше никъде. Внезапно той се появи точно пред нея. И двамата бяха голи и макар водата да скриваше това, Кристина прекрасно го съзнаваше.
Филип изтръска водата от гъстата си черна коса и протегна ръце да прегърне Кристина. Но тя очакваше това и хвърли по него калъпа сапун, след което бързо заплува, за да е колкото може по-далеч от него. Спря, когато го чу да се смее. Обърна се и видя, че не е помръднал, а се мие със сапуна.
На лицето й се изписа явно облекчение. Тя изплакна косата си и излезе от водата. Избърса се бързо и уви кърпата около главата си. Уви и дългата, тъмнокафява пола около талията си и я завърза отпред. След това облече тъмнозелената блуза без ръкави и с дълбоко обло деколте. Грубата памучна материя подразни кожата й, но Кристина нямаше никакви дрехи и трябваше да носи тези, които бе получила от Филип.
Тя седна и тъкмо се опитваше да разреше къдриците си с пръсти, когато Филип застана зад нея.
— По-добре ли се чувстваш, сладка моя? — попита той нежно.
Кристина не благоволи да му отговори, нито се обърна към него, а се зае да сплита косата си, докато Филип се обличаше. Но тя не можа да остане мълчалива дълго време, защото любопитството й беше по-силно от нежеланието й да говори с него.
— Филип, какво правиш в тази страна и как така тези хора те познават толкова добре?
Смехът му отекна из сечището.
— Чудех се кога ли ще започнеш да ми задаваш въпроси — каза той. — Това е племето на баща ми.
Кристина беше слисана.
— На баща ти! Но ти си англичанин!
— Да, англичанин съм по майчина линия, но баща ми е арабин и това са неговите хора.
— Значи ти си наполовина арабин? — прекъсна го тя. Не можеше да повярва.
— Да, и баща ми е пленил майка ми, точно както аз плених теб. По-късно й разрешил да се върне в Англия с мен и брат ми. Така че бях отгледан в Англия, докато пораснах. Тогава избрах да дойда тук и да живея с баща си.
— Баща ти е тук?
— Да, ще се запознаеш с него по-късно.
— Сигурно той не би одобрил отвличането ми? — попита тя, обнадеждена, че баща му може да й помогне.