— Напротив — каза Филип. Върху устните му играеше усмивка. Забравяш, че това не е Англия, Тина. За моите хора е естествено да вземат това, което искат, стига да могат. Искам те и се погрижих да направя така, че да мога да те взема. Когато постоиш малко тук, ще разбереш по-добре това, което ти казвам.
Той я придружи обратно до шатрата си и я остави сама.
Щеше ли някога да разбере Филип Какстън? Кристина огледа шатрата и се зачуди какво се предполагаше да прави. Внезапно се почувства много самотна и това я ядоса.
Без да се замисли, тя изскочи от шатрата и видя, че Филип се качва на коня си. С него имаше още четирима ездачи. Кристина изтича към него и го улови за крака.
— Къде отиваш? — попита тя.
— Скоро ще се върна.
— Но какво се предполага да правя аз, докато те няма?
— Това е абсурден въпрос, Кристина. Прави това, което вие, жените, правите обикновено, когато сте сами.
— О, разбира се, мистър Какстън — каза тя насмешливо. — Как не се сетих? Мога да бродирам и да шия, въпреки че всъщност няма да е необходимо — свикнала съм да нося готови облекла. Или може би да се погрижа за кореспонденцията ти. Сигурна съм, че си зает човек и няма да намериш време да се погрижиш сам. Но ако предпочиташ, мога да се поровя в богатата ти библиотека. Сигурна съм, че ще открия там нещо интересно за четене. Освен тяло, аз имам и ум, мистър Какстън!
— Сарказмът не ти отива, Кристина — каза сърдито Филип.
— Разбира се, ти по-добре от мен можеш да прецениш какво ми отива — отговори Кристина.
— Кристина, няма да слушам повече твоите оплаквания. Можеш да се държиш както искаш в шатрата ни, но пред хората ще показваш уважение към мен! — каза той. Мускулите на челюстта му опасно затрептяха, когато я погледна.
— Уважение! — Тя го загледа леко развеселена. — Искаш уважение след начина, по който се отнесе с мен?
— В тази страна жената яде бой, когато не показва уважение към съпруга си.
— Но ти не си ми съпруг — поправи го тя.
— Не, но за теб съм като съпруг. Аз съм ти господар и ти ми принадлежиш. Ако искаш да намеря камшик и да ти заголя гърба пред всички, с радост ще ти се подчиня. В противен случай, връщай се в шатрата ми.
Каза го толкова студено, че Кристина не дочака да види дали ще изпълни заканата си. Избяга в шатрата, хвърли се на леглото и се разплака в безсилна ярост.
Нима сега трябваше да се страхува не само от изнасилване, но и от бой? Този негодник искаше уважение след всичко, което бе направил! Проклета да съм, ако му покажа нещо друго, освен омраза и презрение.
Не й харесваше да се самосъжалява, но какво наистина можеше да прави, когато него го няма? А какво ли пък щеше да прави, когато той бе тук? Тя плака, докато заспа.
Събуди я здраво потупване отзад. Тя се обърна и видя Филип, застанал до леглото с ръце на хълбоци и с присмехулна усмивка на красивото си лице.
— Прекарваш много време в сън, сладка моя. Искаш ли да ти покажа по какъв друг начин може да се ползва то?
Кристина скочи от леглото. Все по-бързо схващаше нечистите му намерения.
— Сигурна съм, че ще мина и без този вид познание, мистър Какстън. — Тя се обърна към него със скръстени ръце. Чувстваше се по-спокойна, когато леглото бе помежду им.
— Е, съвсем скоро ще научиш. И предпочитам да се обръщаш към мен с Филип или Абу, както ме наричат тук. Мисля, че е време да се откажеш от официалностите.
— Аз предпочитам да продължа с официалностите, мистър Какстън. Поне хората ти ще знаят, че съм тук не по свое желание — каза тя насмешливо.
Филип се усмихна дяволито.
— О, те знаят, че не си тук по свое собствено желание, но също така знаят, че аз не съм мъж, който може да чака. Те смятат, че си загубила девствеността си още снощи. Е, може би тази вечер това ще стане.
Очите на Кристина се разтвориха широко и станаха тъмносини.
— Но ти… ти обеща! Даде ми дума, че няма да ме изнасилиш. Нима си съвсем безскрупулен?
— Винаги държа на думата си, Тина. Няма да се наложи да те изнасилвам. Както вече ти казах, ти ще ме пожелаеш така, както те желая аз.
— Трябва да си полудял. Никога няма да те пожелая! Как мога да те пожелая, когато те ненавиждам от цялата си душа? — извика тя. — Ти ме откъсна от брат ми и от всичко, което обичам. Държиш ме тук в плен и слагаш пазач на вратата, когато те няма. Мразя те!
С тези думи Кристина гордо напусна стаята. Наум го проклинаше с всички ужасни думи, за които можеше да се сети. Внезапно забеляза две купчини книги и поне дузина топа плат, положени на дивана. Забравила мигом яда си, тя отиде да ги разгледа.
Имаше коприна, сатен, кадифе и брокат в едни от най-красивите разцветки, които бе виждала. Имаше дори топ полупрозрачен памук, който можеше да използва за долни ризи. Имаше и конци в подходящи цветове, ножици, преплетени ширити и всичко, което можеше да й потрябва, за да си ушие красива рокля.