Обърна се към книгите и ги разгледа една по една. Шекспир, Дефо, Хамър… Някои вече беше чела, другите бяха от автори, за които не бе чувала. До книгите лежеше красив, инкрустиран комплект четка и гребен от слонова кост.
Кристина беше доволна. Почувства се като малко дете, получило за рождения си ден изобилие от подаръци, които щяха да му стигнат чак до другия рожден ден. Филип стоеше зад гърба й и я гледаше как се радва на изненадата. Тя се извърна с лице към него. Нежносините й очи отново бяха обградени от тъмни кръгове.
— За мен ли са? — попита тя сдържано и прокара ръка по топ кадифе с цвета на очите й.
— Бяха, но не знам дали да ти ги дам след начина, по който се държа — каза той.
Очите му не издаваха дали й се присмива или не. Внезапно Кристина се почувства отчаяна.
— Моля те, Филип! Ще умра, ако няма с какво да се занимавам.
— Може би ще ми дадеш нещо в замяна — отговори той дрезгаво.
— Знаеш, че не мога. Защо трябва да ме измъчваш така?
— Правиш си погрешни изводи, сладка моя. Аз имах предвид целувка — една истинска целувка, в която да вложиш малко чувство.
Кристина хвърли още елин поглед върху изобилието от вещи на дивана. Какво ще ми навреди една малка целувка, ако така ще получа това, което искам, помисли си тя, приближи до него и зачака със затворени очи. Но Филип не направи нищо. Кристина отвори очи и видя развеселения му поглед.
— Помолих ви да ме целунете с чувство, милейди — усмихна й се той.
Кристина се поколеба за момент, после обви ръце около врата му, привлече лицето му и разтвори устни. Целувката започна нежно, после езикът му проникна дълбоко. Отново я обзе трепетното усещане, но този път тя не му се противопостави. Ръцете му я обгърнаха, притиснаха тялото й към неговото и тя почувства твърдостта между бедрата му. Филип сведе глава и устните му оставиха огнена следа върху шията й.
Но когато той я вдигна и я понесе към спалнята, Кристина започна да се съпротивлява.
— Ти искаше само целувка! Пусни ме! — замоли го тя.
— Дявол да те вземе, жено! Ще дойде време, когато с радост ще идваш с мен. Кълна ти се.
Той я пусна и излезе от шатрата. Усмивка пробягна по устните на Кристина, когато видя, че отново е победила. Но колко ли време щеше да издържи така? Целувката на Филип бе разбудила у нея усещания, които не разбираше. Чувстваше се неудовлетворена, искаща още нещо, но не знаеше какво.
След няколко минути Филип се върна в стаята, следван от момиче, което носеше вечерята. Когато то си замина, той заговори рязко.
— Сега ще се нахраним, а после ще те заведа да се запознаеш с баща ми. Той ни очаква.
Ядоха мълчаливо. Кристина бе твърде изнервена, за да се наслади на храната. Малко се страхуваше от срещата с бащата на Филип. Ако той приличаше на сина си, имаше от какво да се страхува.
— Не може ли тази среща да бъде отложена с няколко дни, докато си ушия някакви по-представителни дрехи от тези? — попита тя.
Филип се намръщи.
— Баща ми е живял тук през целия си живот. Не е свикнал да оглежда облеклото и роклите на жените. Това, с което си облечена, е съвсем подходящо за случая.
— А чии дрехи нося? На последната ти любовница? — попита Кристина с отвращение.
— Имаш остър език, Тина. Дрехите са на Амин — момичето, което ни носи храната. Амин е съпруга на Саид — един от далечните ми братовчеди.
Кристина се засрами, но нямаше да си го признае.
— Ще тръгваме ли? Баща ми няма търпение да се запознае с теб.
Филип пое ръката й и я поведе към по-малка шатра вдясно от неговата. Влязоха вътре и тя видя възрастен човек, който седеше на пода в средата на шатрата.
— Влезте, деца мои. Очаквах с нетърпение тази среща. — Старецът им кимна да влязат.
Филип я въведе в шатрата, седна върху една ярешка кожа срещу баща си и я дръпна до себе си.
— Бих искал да ти представя Кристина Уейкфийлд — каза той, после се обърна към Кристина. — Баща ми, шейх Язир Алхамар.
— Трябва да спреш да ме наричаш шейх, Абу. Сега ти си шейхът — сгълча го старецът.
— Ти за мен винаги ще бъдеш шейх, татко. Не ме карай да спра да засвидетелствам уважението си.
— Това е без значение помежду ни. И тъй, това е жената, без която не можеш да живееш — каза Язир, впил втренчен поглед в Кристина. — Да, мога да те разбера. Приятно е човек да те гледа, Кристина. Надявам се, че ще ме дариш с цял куп красиви внучета, преди да умра.