Выбрать главу

Кристинините очи се разшириха, а по бузите й плъзна руменина.

— Внучета! Защо, аз…

Филип побърза да я прекъсне:

— Достатъчно! — стрелна я гневно той, предизвиквайки недоумението й.

— Всичко е наред, Абу. Виждам, че Кристина все още носи много съпротива у себе си. И с майка ти беше същото, когато за първи път я доведох в стана. Само че аз не бях мек колкото теб. Веднъж дори се наложи да я набия.

Кристина възкликна ужасено, но Язир й се усмихна хитро.

— Това шокира ли те, Кристина Уейкфийлд? Е, и аз не се почувствах добре, след като го направих. Трябва да знаеш, че по това време пиех много и бях заслепен от ярост, защото тя открито флиртуваше с мъжете от моя стан. По-късно тя ми призна, че го е сторила нарочно, за да ме накара да ревнувам достатъчно, че да се оженя за нея. Направихме го още на следващия ден и след това никога не съм й посягал. Прекарах пет безценни години с нея и тя роди синовете ми — Абу и Абин. Но не съумя да понесе пустинната жега и когато ме помоли да си отиде у дома, не можах да й откажа. Още тъгувам за смъртта й. Винаги ще тъгувам.

Тъмнокафявите очи на бащата на Филип бяха изпълнени със скръб по тези отдавна отминали щастливи години. Той само кимна, без да ги погледне, когато Филип му каза, че ще дойдат отново.

Кристина съжали Язир, който бе живял само пет години с жената, която обичаше. Но към Филип не изпитваше подобно чувство. Когато се върнаха в шатрата му, тя се обърна към него с потъмнели от гняв очи.

— Няма да го даря с внуци!

— Какво? — засмя се Филип. — О, остави стареца да си мечтае. Не очаквам да ми раждаш деца. Не затова съм те довел тук.

— Тогава защо ме доведе? — изкрещя Кристина с изтънял от ярост глас.

— Вече ти казах, Тина. Ти си тук за мое удоволствие. Защото те искам — отговори той просто и протегна ръце към нея.

Но Кристина бързо се отмести. Яростта й се смени със страх.

— Къде да сложа тези топове плат? — попита тя, за да отвлече вниманието му.

— Ще видя дали мога да ти намеря сандък следващата седмица. Засега можеш да ги оставиш там, където са. Хайде, да си лягаме — каза той и тръгна към спалнята.

— Току-що се стъмни, а аз не съм уморена. Освен това няма да спя в онова легло с теб. И нямаш право да ме насилваш! — Кристина седна и започна да разплита косата си.

Филип дойде до дивана и я взе на ръце.

— Не съм казал, че ще спим, сладка моя — усмихна се дяволито той.

— Не! — извика тя. — Веднага ме пусни!

Без да престава да се усмихва, Филип я отнесе в спалнята и я метна на леглото.

— Казах ти, че си тук, за да ми доставяш удоволствие. Съблечи се, Тина.

— Няма да направя нищо такова — отговори възмутено Кристина и започна да се смъква от леглото, но Филип бързо я върна обратно в средата му и разтвори бедрата й с колене. Сетне, без да обръща внимание на нейната съпротива, издърпа блузата през главата й, развърза полата й и я съблече.

— Не можеш да направиш това! Забранявам ти! — извика тя, като отчаяно се мъчеше да го отблъсне.

Филип се засмя от сърце.

— Кога ще се научиш, малка моя, че аз съм господарят тук? Каквото поискам да направя — правя го.

В тъмносините й очи се появи уплаха, но това не го спря.

— По дяволите, Тина. Дадох ти дума, че няма да те изнасиля, но не съм ти обещавал, че няма да те целувам или да докосвам тялото ти. Сега мирувай! — каза дрезгаво той и впи устни в нейните.

Целува я дълго и ненаситно. Кристина се почувства извънредно странно. Нима наистина харесваше целувките му? Гърдите й, коремът й, цялото й тяло пламнаха и сякаш оживяха.

Филип я пусна и се изправи до леглото. Тъмнозелените му очи галеха тялото й, докато се събличаше и хвърляше дрехите си встрани една по една. Очите на Кристина се разшириха от изумление, когато видя голото му желание. Обезумяла от страх, тя скочи от леглото в последен отчаян опит да избяга. Но Филип сграбчи дългата й коса и я придърпа в ръцете си.

— Няма защо да се страхуваш от мен, Тина — каза той и я бутна на леглото.

Устните му я погалиха по лицето, по брадичката, по шията, но когато захапаха гръдта й, тя отново започна да се бори. Филип улови китките й с една ръка и ги прикова над главата й.

— Не се съпротивлявай, Тина. Отпусни се и се наслаждавай — прошепна гърлено той.

Без да престава да целува набъбналите й гърди, Филип провря свободната си ръка между бедрата й. Когато ръката му се плъзна нагоре към златния триъгълник от косми под пъпа й, Кристина простена и го помоли да спре.

— Но аз едва сега започвам, Тина — промълви той и пъхна коляно между краката й, за да ги разтвори.

Пръстите му внимателно я погалиха между бедрата. Тя усети как цялото й тяло пламва и започна тихо да стене. Вече не искаше той да спира. Искаше да знае къде свършва това странно, тръпнещо чувство.