Филип пусна ръцете й, легна върху нея, хвана главата й в огромните си шепи и жадно я целуна. Кристина усети набъбналия му член между бедрата си, но вече не я интересуваше. Умът й крещеше, че той трябва да спре, но тялото й копнееше да продължи. Тогава тя разбра, че Филип е бил прав. Мразеше тялото си заради това предателство, но го желаеше.
Той бавно започна да прониква в нея, но изведнъж спря и я погледна в очите.
— Желая те, Тина. Ти си моя и аз искам да те любя. Искаш ли да спра сега? Искаш ли да те пусна? — Усмихваше се. Знаеше, че е спечелил. — Кажи ми, Тина, кажи ми да не спирам.
Мразеше го, но той не можеше да я остави сега. Кристина сключи ръце около врата му.
— Не спирай — прошепна тя, останала без дъх. Усети пареща болка и заби нокти в гърба му. Устните му заглушиха вика й.
— Съжалявам, Тина, но това трябваше да се случи. Повече никога няма да те боли, обещавам ти. — Той започна бавно да се движи в нея.
Беше прав. Вече не я болеше. Изпитваше само огромна наслада, която ставаше все по-пълна с всеки нов негов тласък. Филип забърза ритъма и Кристина постепенно се отдаде всецяло на това непознато усещане за лекота, за полет и екстаз, докато от устните й се изтръгна вик и тя се сля с него.
Никога не бе подозирала, че е възможно да съществува такова удоволствие. Но сега, когато лежеше изтощена под мъжа, който й го бе разкрил, тя го мразеше още повече и проклинаше слабостта си. Беше казала, че за нищо на света няма да му се отдаде, но го бе сторила и никога нямаше да си го прости.
Тя отвори очи и видя, че Филип се взира в нея с непроницаемо изражение.
— Никога няма да се откажа от теб, Тина. Винаги ще бъдеш моя — прошепна нежно той. После се отмести от нея, но я придърпа към себе си, докато главата й не легна на рамото му. — И те предупреждавам: ако някога отново се опиташ да избягаш от мен, ще те открия и ще сваля с камшика кожата от красивия ти гръб. Обещавам ти.
Кристина остана безмълвна. Скоро дочу дълбокото му, равномерно дишане и разбра, че Филип е заспал. Тогава тя се дръпна от него и се измъкна от леглото.
Вдигна внимателно робата му, облече я и излезе от шатрата. Огънят в средата на стана грееше ярко и хвърляше танцуващи сенки, които сякаш й се присмиваха. Но хора не се виждаха никъде. Кристина предпазливо тръгна в посоката, в която я бе водил Филип тази сутрин и скоро стигна до малкото сечище. Свали робата си и влезе в топлата вода.
Този път бе успяла да се измъкне без да я видят. За миг й хрумна да открадне един от конете, затворени между каруците и да избяга, докато Филип спи. Но късметът я беше изоставил и тя бе сигурна, че някой ще я чуе. Не изгаряше от желание да разбере дали Филип ще удържи на обещанието си да я набие с камшик. Така че Кристина се отказа от тази мисъл и остави топлата вода да отмие мириса му от тялото й.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Когато Филип се събуди от приятния сън, който сънуваше, слънцето тъкмо бе започнало да се издига над планината, разпръсквайки острия нощен студ. Той се огледа, за да провери дали пленницата му още лежи до него. Намръщи се, когато видя, че Кристина се е свила в далечния край на леглото, облечена в неговата роба. Трябваше да поговори с нея и да й обясни, че никога няма да й позволи да спи с каквито и да било дрехи.
Филип се сети за снощната си победа, усмихна се и се заигра с косата на Кристина. Тогава забеляза тъмночервеното петно кръв на чаршафа, а почувства и драскотините по гърба си.
Каква жена си беше намерил! Снощи тя му се бе отдала напълно, след като се призна за победена. Беше отговорила на дивата му страст. Може би трябваше да я направи своя съпруга, за да е сигурен, че никога няма да го напусне. Но тя вече му бе отказала веднъж. Нямаше начин да я принуди да се омъжи за него.
Филип стана от леглото, отвори сандъка с дрехите си, облече чифт светлокафяви панталони и бяла блуза с дълги ръкави и излезе от шатрата. Близо до огъня видя Амин и я накара да донесе закуската. После отиде да види Виктъри и още два наскоро уловени коня. Той обичаше да се занимава с коне и с удоволствие щеше да се захване с опитомяването на тези двата. Разбира се, когато не бе зает с нападения над кервани.
Филип си спомни вчерашното нападение и невярващия поглед на дебелия търговец, когато го попита дали в кервана има някакви книги. Бе взел само онова, което искаше за Кристина и беше наредил на хората си да натоварят конете си само с храна и някои най-необходими неща.
Той не се нуждаеше от богатствата, които можеше да получи от тези нападения, защото богатството, което имаше в Англия, му бе предостатъчно. От майка си бе наследил обширно имение, както и титла.