Но брат му Рашид грабеше безогледно и нямаше милост към хората от керваните. Беше жесток човек и Филип се радваше, че след завръщането му не се бе появявал в стана.
Той потърка още веднъж мекия като кадифе нос на Виктъри и се върна в шатрата. Кристина седеше на дивана и закусваше. Беше свалила робата му и бе облякла полата и блузата, които носеше вчера. Когато Филип се приближи, тя му хвърли изпълнен с омраза поглед, способен да смрази всеки друг мъж, освен стоящия пред нея.
— Мислех, че настроението ти се е подобрило след тази нощ, но виждам, че не е — отбеляза нехайно той.
— И аз си мислех, че ще имаш благоприличието да не споменаваш нищо за тази нощ. Но трябваше да се досетя, че негодник като теб ще държи да ми натяква за случилото се! Обещавам ти, че никога няма да позволя това да се повтори!
Филип се усмихна похотливо и седна до нея.
— Не давай обещания, които няма да можеш да спазиш, Тина.
Кристина яростно замахна към усмихнатото му лице, но той бързо сграбчи китката й.
— Едва ли е време да се караме, сладка моя. Предлагам ти да насочиш енергията си към нещо по-полезно и да си изядеш закуската. После ще те заведа да се изкъпеш.
— Не, благодаря. Изкъпах се нощес — каза тя надменно.
Филип застрашително присви очи. Кристина потрепери, когато той я сграбчи за раменете и я извъртя с лице към себе си.
— Значи затова беше облякла робата ми тази сутрин! — изрева той и яростно я разтресе. — Глупачка такава! Мислиш ли, че сме единственото племе сред тези хълмове? Има още поне дузина и ние делим водата си и мястото си за къпане с Ямаид Алхабал. Неговото племе не говори английски като моето. Знаеш ли къде щеше да бъдеш тази сутрин, ако някой от неговите хора те беше открил? Щеше да си на пазара за роби и да им донесеш тлъста печалба — след като Ямаид Алхабал и всички мъже от племето му са опитали от прелестите ти, разбира се.
Той я отблъсна и застана пред нея. Очите му бяха студени и неумолими.
— Никога повече няма да напускаш този стан без придружител. Чуваш ли ме?
— Да — прошепна тя покорно.
— Съжалявам. Тина. Просто ако те бяха продали, аз вероятно нямаше да мога да те открия. Тлъстият дърт мръсник, който плати най-много за теб на пазара за роби, би те скрил вдън земя от страх да не те загуби. Не бих искал това да се случи, ти също.
— Ще имам предвид предупреждението ти и ще бъда по-внимателна за в бъдеще — отговори Кристина, като приглади несъществуващите гънки на полата си. — Сега, ако ме извиниш, трябва да се занимая с малко шев.
Тя вдигна топче плат и изчезна в спалнята. Филип поклати глава. Тази жена определено се владееше отлично. Преди миг бе слисана и уплашена, а сега — хладно презрителна.
След като се нахрани, той бавно отиде до спалнята и разгърна тежките завеси.
— Между другото, сладка моя, не си губи времето да си шиеш нощници, защото тук няма да ти потрябват.
Филип се наведе, за да избегне възглавницата, полетяла към него. Той се засмя жизнерадостно, обърна се и напусна шатрата. Днес щеше да започне опитомяването на дивите коне; надяваше се да се окажат по-податливи от Кристина.
След вечеря Филип полегна лениво на дивана и загледа Кристина. Тя седеше срещу него и шиеше парче светлозелен плат, без да му обръща и капчица внимание. Пренебрежението й го дразнеше, но той реши да не й доставя удоволствието да й показва това.
Филип затвори очи и се предаде на спомените. Беше прекарал късния следобед с баща си и му бе разказал за Пол и за новата му съпруга. Въпреки че Язир не беше виждал Пол от много години, той още беше близък на сърцето му. Филип се надяваше, че брат му ще дойде поне веднъж да посети баща си. На стареца не му оставаше много. В тази земя хората умираха преждевременно.
Филип беше доволен, когато Язир реши да премести хората си в подножието на планината. Никога не бе харесвал скитническия живот в пустинята, постоянното бродене от оазис на оазис. Племето живееше сред хълмовете вече осем години. Ако не се бяха установили тук, Филип вероятно нямаше да остане дълго с баща си. В планината климатът беше значително по-хладен. Имаше достатъчно вода, дори за редовно къпане. А и станът им бе разположен така, че можеха да се отбраняват, ако се наложеше.
Не бе мислил дали да остане в Египет след смъртта на баща си. Но сега, когато имаше Кристина, сигурно щеше да предпочете да остане. Не можеше да я върне в Англия, защото там тя можеше да му избяга.
Филип се протегна лениво, отвори очи и видя, че Кристина е задрямала на дивана. Той се изправи, тихо заобиколи масата и се надвеси над нея. Погледът му погали разпуснатата й коса, която се стелеше по възглавницата и се спускаше до пода като блестящ водопад. Кристина се бе свила на кълбо, заспала невинно като малко дете. Кой би повярвал, че това е чувствената жена от предишната нощ?