Филип се наведе, за да я вдигне на ръце, но тя скочи и избяга в другия край на шатрата.
— Значи само се преструваше на заспала. — Той се изправи и я погледна развеселено. — Малко е късно за игри, съкровище.
— Не съм дете, че да играя игри — каза Кристина надменно и отметна коса назад.
— Само щях да те занеса до леглото. Но сега, след като си будна, мога да се сетя за някои по-приятни неща — усмихна се Филип и бавно приближи до нея.
— Не! — озъби му се тя и се отдалечи от него. — И няма да спя в едно легло с теб. Неприлично е! По-скоро ще спя на пода!
Той се засмя тихо и я заклещи в ъгъла на шатрата.
— Няма да ти хареса да спиш на пода, Тина. Нощем тук може да стане много студено, затова е по-добре да имаш топлината на тялото ми до себе си. Скоро идва зимата!
— Предпочитам да страдам от студа, отколкото от твоите ласки — отговори тя язвително и направи опит да се промъкне покрай него.
— Миналата нощ не мислеше така, Тина — каза Филип. После я вдигна и грубо я преметна през рамо.
Кристина започна бясно да се мята, но той бързо прекоси стаята и я хвърли на леглото.
— Мисля, че е време да ти дам един урок, Тина. Ти си много страстна жена, въпреки че отказваш да го признаеш.
Докато се мъчеше да свали дрехите й, Кристина яростно се съпротивляваше. Между ритниците и безполезната борба тя го засипваше с ругатни, каквито Филип не беше и сънувал, че може да чуе от устата на една дама. Накрая успя да издърпа блузата над главата й; полата бързо я последва. Той свали собствените си дрехи и я прикова с тяло към леглото.
— Езикът ти със сигурност не подхожда на дама, сладка моя. Някой път трябва да ми разкажеш как си придобила този необикновен речник.
Кристина направи последен опит да го отблъсне от себе си, после смени тактиката и застина под него напълно неподвижна.
Филип разтвори устните й и я целуна страстно, но не получи отговор от нея. Значи играе нова игра, помпели си той. Но нямаше да може да му устои дълго.
Той легна до нея, сведе устни към заоблените й гърди и започна да ги смуче и лекичко да ги хапе една по една. Ръката му се спусна надолу по корема й и се промъкна между бедрата й. Пръстите му нежно започнаха да се движат напред-назад по нежната й плът, докато Кристина страстно простена.
— О, Филип! — прошепна тя. — Вземи ме.
Филип се качи върху нея. Ръцете й обвиха врата му и тя жадно посрещна целувките му. Той бавно влезе в нея, после започна да се движи все по-бързо и по-мощно, докато страстта им избухна и ги изпрати в необятността на екстаза.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Кристина прекара дълга нощ. Беше спала на пресекулки и още по тъмно бе вече съвсем будна. Сега, когато дневната светлина огряваше спалнята, тя се вгледа дръзко в мъжа, който я беше покорил през нощта.
Въпреки отчаяните и усилия да потисне желанията на тялото си, възбуждани от ласките на Филип, тя не можа да му устои. Беше му се отдала напълно. Беше му се помолила да я обладае.
В какво ме е превърнал той, помисли сърдито Кристина. Бях като разгонена кучка, толкова силно го исках.
Погледът й премина по голото му тяло. То бе съвършено оформено: слабо, мускулесто и здраво. Тя заизучава лицето му — толкова сурово и красиво, когато беше буден; момчешки очарователно, когато спеше. Черната му коса беше нежно накъдрена в основата на тила и разрошена от нощния сън. Филип бе сякаш принцът от приказките, за когото мечтаеше от дете, но характерът му беше демоничен!
Внезапно я стресна плътен глас.
— Абу — каза мъжът, — току-що научих, че си се върнал. Събуди се!
Слаб мъж, когото Кристина никога не беше виждала, влезе в стаята, но се спря, когато я съзря.
Мъжът погледна Филип, който тъкмо се събуждаше, после погледът му се върна на Кристина. По тъмното му лице бавно се разля широка усмивка, когато Кристина придърпа завивките върху себе си, засрамена, че са я видели в леглото с Филип.
— Хиляди извинения, братко. Не знаех, че си се оженил — каза невинно мъжът. — Кога се случи щастливото събитие?
Филип се надигна от леглото и заплашително го погледна.
— Не е имало сватба, което, струва ми се, ти е известно. А сега, ако си задоволил любопитството си, бъди така любезен да напуснеш спалнята ми.
Кристина побърза да се измъкне от завивките и се нахвърли върху Филип:
— Кой беше този човек? — извика тя гневно. — Как смее да влиза така в стаята ти? Не мога ли да разчитам на уединение тук?