— Сега добре ли си, Тина? — попита дрезгаво той, като повдигна лицето й.
— Да — отговори нежно Кристина, без да отваря очи.
Тогава той я заведе да я запознае с двамата братя на Саид и с големите им семейства. Кристина забеляза, че всички млади жени гледат Филип с копнеж в очите. Значи Рашид е прав, помисли си тя. Всички те са се надявали да спечелят ръката на младия шейх. Всички те сигурно я мразеха, а Нура — най-много от всички.
Този следобед Кристина довърши полата, която шиеше и остана много доволна от работата си. Беше я ушила по модел на тази, с която беше облечена. Използва бледозелена коприна, а по края я украси с тъмнозелена дантела.
Можеше да носи зелената копринена пола с тъмнозелената блуза на Амин, докато сама си ушие подходяща блуза. Бе решила, че ще е по-бързо и по-удобно да си направи първо прости блузи и поли вместо рокли. Не се интересуваше дали дрехите, които шиеше, са подходящи за живот в планински стан. Кристина обичаше да носи красиви дрехи, независимо къде се намираше. Караха я да се чувства добре.
Преди вечеря Филип дойде да вземе Кристина и да я заведе на баня. Беше затъкнал в ботуша си нож — явно се опасяваше да не ги нападнат. Влезе с нея в топлата вода, но този път не се опита да я докосне.
След банята Кристина облече новата си пола. Но единственият коментар на Филип бе:
— Бързо работиш с ръцете си, Тина.
Рашид се присъедини към тях за вечеря и през цялото време не свали очи от Кристина. Вниманието му към нея ядосваше Филип, така че тя се оттегли рано, като остави двамата братя да разискват работите на племето Когато по-късно Филип дойде в леглото, тя се направи на заспала. Очакваше, че пак ще се опита да я обладае, но той просто я придърпа към себе си и веднага заспа.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
През следващите бавно минаващи дни Кристина и Филип правеха все едно и също. Той се хранеше с нея сутрин, обед и вечер, но през останалото време я оставяше сама. Всяка вечер преди ядене я водеше до езерцето, за да се изкъпе, а след ядене стоеше с нея и чистеше оръжието си, четеше или просто размишляваше.
Правеха любов всяка нощ. И всяка нощ Кристина се съпротивляваше, докато страстта надмогнеше съпротивата й и я погълнеше. Не можеше да отрече, че й доставя удоволствие Филип да я люби, но това само я караше да го мрази повече от всякога.
Филип я караше да изпитва странни, смесени чувства. Близостта му неизменно я изпълваше с безпокойство. Никога не можеше да предположи какво ще бъде следващото му действие. Той я караше да губи контрол над себе си, довеждаше я до пристъпи на гняв, а после превръщаше гнева й в боязън. А тя се страхуваше от него, защото наистина вярваше, че ще я набие, ако го предизвика прекалено много.
Измина седмица, откакто Филип доведе Кристина в стана. Тъй като нямаше какво друго да прави, тя довърши зелената копринена блуза, уши си и още две поли, но накрая шиенето й омръзна. Омръзна й да стои в шатрата по цял ден, всеки ден.
Тази сутрин Филип беше тръгнал веднага след закуска, без да каже и дума. Знаеше, че й е сърдит задето снощи не му бе казала причината за сълзите си. Как би могла да му обясни, че плаче, защото тялото й я предава. Беше си обещала да не се поддава на ласките му и просто да лежи неподвижно под него. Но той търпеливо я бе съживил и бе надвил волята й, както всяка нощ. И не се бе задоволил да я пречупи само веднъж.
Бе наложил силата си над нея отново, без капка милост, и тя се бе наслаждавала на всяка минута. Но когато накрая Филип се отпусна в своя край на леглото, Кристина беше започнала да плаче.
При опита му да я утеши, тя само заплака още по силно и му каза да я остави на мира. Беше по-скоро отвратена от себе си, отколкото сърдита на Филип. Разбира се, не можеше да му обясни това, и той се бе ядосал. Сега, когато сутринта се нижеше тягостно, Кристина се почувства смазана от бездействието. Тя остави ръкоделието си и отиде до входа на шатрата. Слънцето се процеждаше толкова приканващо през хвойновите дървета, че страхът й от Филип и от неговите закани се изпари.
Кристина излезе от шатрата и сви към заграждението от каруци, щастлива, че най-после може да почувства топлината на слънчевата светлина. Но внезапно сърцето й подскочи. Насред заграждението стоеше Филип. С него бе и Ахмад, възседнал красив арабски кон. Останалите коне кротко пасяха по склона заедно с овцете. Кристина си пое дъх и смело продължи напред. Когато приближи до мъжете, конят трепна подплашен.