Филип се обърна да види какво е смутило животното и когато я забеляза, присви заплашително очи. Успокои коня и с бързи стъпки отиде до нея.
— Какво правиш тук? — попита сърдито той. — Не съм ти позволил да излизаш от шатрата.
Кристина се опита да укроти надигащия се у нея гняв.
— Не можех да стоя и минута повече в тази шатра, Филип. Не съм свикнала да бъда затворена. Имам нужда да почувствам слънцето и да подишам сутрешен въздух. Не мога ли да остана тук и да те погледам? Бих искала да науча какво правиш всеки ден — излъга тя.
— Обучавам тези коне и правя още куп неща — каза Филип.
— За какво? — попита Кристина, за да спечели още време.
— Наистина ли искаш да знаеш, Кристина? Или играеш някаква игра?
— Както знаеш, не бих могла да спечеля нито една игра, ако играя срещу теб — нацупи се тя. — Наистина ми е любопитно какво правиш с тези коне.
— Много добре. Какво би искала да знаеш?
— Какво ги обучаваш да правят?
— Да изпълняват команди само чрез натиска на коленете ми, без да използвам ръце. Понякога ръцете ни не са свободни, за да управляваме юздите — например по време на битка или след нападение. Освен това нашите коне не могат да бъдат откраднати, ако не ги водиш по правилния начин. Те хвърлят от гърба си всеки ездач, който използва юздите, за да ги направлява.
— Много находчиво — каза Кристина. Интересът й нарасна. — Но как учиш конете на това?
— Водим коня в една посока, да кажем наляво, като ездачът използва определен натиск. Продължаваме известно време с тази посока, докато конят я научи.
— А как спирате коня?
— Тъй като не яздим със седла, използваме ходилата си — забиваме ги в хълбоците му. Сега доволна ли си?
— Да. Мога ли да постоя и да погледам малко? — попита тя смирено.
— Ако пазиш тишина и не притесняваш коня. — Той й хвърли продължителен озадачен поглед, сетне я остави.
Значи беше спечелила. Поне за малко се бе освободила от тази проклета шатра. Докато топлите й синьозелени очи следяха Филип, Кристина даде простор на въображението си.
Как й се щеше да е яхнала това красиво животно. Сигурно можеше да убеди Филип да й позволи да поязди един от конете, или още по-добре — да й даде някой от необучените. Би било различно от волното препускане с Дакс през тучните зелени поля у дома, но все щеше да е по-добре, отколкото въобще да не язди.
Внезапно осъзна, че мисли за бъдещето си в този стан. О, по дяволите, защо Джон не я спаси? Но Джон може би вече я смяташе за мъртва. Трябваше да намери начин да избяга, но не можеше да тръгне сама. Трябваше да има водач, който да я преведе през пустинята и да я защитава от разбойническите племена. Трябваше да има храна, вода, коне.
Способна ли бе да чака Филип да се умори от нея? Колко дълго щеше да продължи това? А и той можеше да не я върне при брат й, когато му омръзне. Можеше да я продаде като робиня в нечий харем.
Вероятно щеше да го убеди да я пусне, ако го накараше да се влюби в нея. Но как би могла да спечели любовта му, когато той знаеше, че тя го мрази? Освен това й бе казал, че желае само тялото й.
— Кристина!
Кристина вдигна поглед и видя засмените зелени очи на Филип.
— Повиках те два пъти. Странен начин да покажеш, че се интересуваш от това, което правя.
— Съжалявам — усмихна му се в отговор тя. — Тъкмо си мислех за коня си Дакс и колко обичам да съм на открито и да яздя.
— Често ли яздеше у дома си?
— О, да! Всеки ден, понякога с цели часове — каза Кристина ентусиазирано.
Върнаха се в шатрата, където на масата ги очакваха съдове, пълни с димящ ориз, овесена каша и захаросани плодове. Имаше чайник чай за Кристина и мях с вино за Филип.
— Ще отсъствам за малко от стана този следобед — спомена й Филип, когато седнаха да се хранят. — Ще оставя Ахмад да пази шатрата, докато ме няма. Ще я пази, за да си защитена, не заради нещо друго.
— Но къде отиваш?
— На ghazw — каза той раздразнено.
Очевидно бе нещо, за което Филип не искаше да говори. Но женското й любопитство не й позволи да спре.
— Ghazw! Какво е това?
— Кристина, трябва ли винаги да ми задаваш толкова много въпроси? — Гласът на Филип беше натежал от гняв и я накара да потръпне, въпреки топлината. — Става дума за нападение, щом искаш да знаеш. Тази сутрин Саид е забелязал един керван наблизо. Тъй като хранителните ни запаси намаляват, ще вземем продуктите, от които имаме нужда. Това достатъчно ли е като отговор на въпроса ти или има още нещо, което би желала да знаеш?
— Не може да бъде! — ужаси се Кристина, като спря да се храни и се вгледа в студените му зелени очи. — Защо не си купите това, от което се нуждаете? У Рашид са всички онези скъпоценности, които ти отхвърли. Ти сигурно също имаш свое богатство. Защо трябва да крадете от други хора?