Но кой ли знае какво става в женския ум, мислеше разсеяно Джон. Той дори не разбираше чувствата на Криси към Томи — дали бяха просто приятелски или имаше и нещо повече. Каза си, че непременно трябва да я попита, но вероятно през следващите няколко седмици тя щеше да е толкова заета, че едва ли щеше да му се удаде удобен случай.
Джон се усмихна, като си представи колко изненадани щяха да останат ухажорите й, когато откриеха, че Криси е не само красива, но и интелигентна. Той развеселено си спомни разгорещения спор между родителите си относно образованието на Криси. В крайна сметка бяха постигнали компромис и Криси получи образование като мъж, макар че в редките случаи, когато майка им успяваше да я открие и да я накара да седи мирна, тя съумя да изучи и женските умения да шие и готви.
Да, Криси беше образована и красива, но и тя си имаше своите недостатъци. Например ужасното твърдоглавие, наследено от майка им, която, решеше ли че е права, отстояваше своето до край. Друг недостатък бе избухливият й нрав — Криси можеше да побеснее от най-малкото нещо.
Джон въздъхна, предчувствайки колко напрегнати ще бъдат следващите две седмици. Е, поне щяха да са само две седмици. Утешен от тази мисъл, той потъна в дрямка, докато каретата продължаваше да се носи напред по пустия път към Лондон.
Кристина и Джон Уейкфийлд още спяха, когато каретата им спря пред една двуетажна къща на Портланд Плейс. Слънцето тъкмо се бе подало на хоризонта и пребоядисваше небето от розово в нежно синьо, а птиците приветливо чуруликаха.
Кристина се събуди, когато кочияшът отвори вратата на каретата.
— Пристигнахме, мис Кристина — каза той извинително и отиде отзад, за да смъкне багажа.
Кристина се надигна и оправи разбърканите кичури на косата си. Приглади роклята си и хвърли поглед към Джон, който още спеше дълбоко отсреща. Русият му перчем бе паднал върху високото му чело.
Тя леко разтърси коляното му.
— Джон, пристигнахме. Събуди се.
Джон бавно отвори тъмносините си очи, усмихна се и прокара ръка през косата си. Кристина забеляза, че очите му са зачервени. Явно не беше спал много през изминалата нощ. Странно, самата тя бе спала толкова дълбоко.
— Хайде, Джон. Знаеш колко се вълнувам — каза нежно Кристина.
— По-спокойно, млада госпожице — засмя се той и разтърка сънените си очи. — Семейство Йейтс сигурно още спят.
— Но това няма да ми попречи да разопаковам багажа си и да се настаня, а после да пазарувам цял ден. Ти каза, че мога да подновя изцяло гардероба си, а надали има по-подходящ момент за това от първия ден на престоя ми тук. Така ще имам възможност да нося новите си дрехи по време на цялото ни пребиваване в Лондон — каза тя и изскочи от каретата.
— На нищо ли не те е научил учителят ти по добри обноски, Криси? — смъмри я Джон и поклати глава. — Знам, че си развълнувана, но следващия път изчакай да ти помогна да слезеш от каретата, вместо да скачаш сама.
Изкачиха няколкото стъпала до голямата двукрила врата и Джон почука силно.
— Може би всички в къщата спят — каза той и почука отново.
Внезапно вратата се разтвори широко и пред тях застана усмихната дребна, кръглолика жена с алени бузи и посивяваща коса.
— Вие трябва да сте Кристина и Джон Уейкфийлд. Влизайте, влизайте. Очаквахме ви.
Влязоха в малък коридор, застлан с красив килим. В края му имаше стълбище. До едната стена бе поставена махагонова маса, покрита с малки дантелени покривчици.
— Аз съм мисис Дъглас, икономката. Сигурно сте уморени от пътуването. Искате ли да починете малко преди закуска? Мистър и мисис Йейтс са още в леглото — каза тя приветливо и ги поведе нагоре по стълбището.
— Джон може би има нужда от още малко сън, но аз само ще си взема гореща вана и ще закуся, ако не ви притеснявам твърде много — отвърна Кристина, когато се качиха горе.
— Изобщо не ме притеснявате, мис — каза мисис Дъглас, показа им стаите им и ги остави.
Кочияшът ги последва горе с багажа, а после отиде да се погрижи за конете. Джон каза, че наистина трябва да подремне, извини се и излезе. На прага се размина с млада прислужница, която носеше в ръце две ведра с гореща вода.
— Аз съм Мери, камериерката — каза свенливо момичето, извади изпод леглото голяма вана и наля водата в нея. — Ако само нещо ви потрябва, мис, просто ми кажете — добави тя.