Филип стана и се обърна с лице към нея. Гледаше я гневно, жълтите точици в зелените му очи бяха изчезнали.
— За последен път ти позволявам да си пъхаш носа в моите работи, Кристина. Ще ти го кажа само веднъж. Нападенията над кервани са начин на живот за моите хора. Ограбваме, за да оцелеем, както винаги сме го правили. Вземаме само това, което ни трябва. Тук нямам никакво богатство, защото нямам нужда от такова. Рашид си има повод за недоволство спрямо мен. Аз го разбирам и затова не възпирам алчността му за богатства и го оставям да задържи всичко, което е откраднал. Не ме питай за това повече.
Той се завъртя на пети и изхвърча от шатрата. Кристина беше потресена. Чувстваше се така, сякаш пропадаше стремително в бездънна яма.
Филип беше разбойник! При нападенията несъмнено загиваха и хора. Сигурно му харесваше да убива! А тя, Кристина Уейкфийлд, беше оставена на произвола на този жесток човек.
Тя се разтрепери неудържимо, като си припомни разяреното му изражение преди да напусне шатрата. Дали би я убил, ако го предизвикаше твърде много? Той беше разбойник, а тя знаеше къде е станът му. Тогава… тогава щеше ли Филип изобщо някога да и позволи да си отиде жива от тук?
До слуха й достигна тропот на коне, които в галоп се отдалечаваха от стана. Заминава да граби, да плячкосва и да прави кой знае какво още, помисли си Кристина. Не можеше да живее с този нов страх. Трябваше да разбере какво възнамерява да стори той с нея. Ако я очакваше смърт, искаше да го знае.
Тя бързо тръгна към входа на шатрата. Отвън на земята седеше Ахмад и педантично почистваше дълъг сребърен меч с извита дръжка.
— Ахмад — поде Кристина предпазливо, — мога ли да ти задам един въпрос?
Той я погледна изненадано.
— Не е редно. Жените не задават въпроси. Не им влиза в работата.
Това вече й дойде много. Тези хора бяха диваци!
— Но, Ахмад, аз не съм възпитана като вашите жени. Аз съм отгледана като равна с мъжете, не можеш ли да разбереш това? Само исках да знам дали Абу някога преди е водил друга жена тук — каза тя, надявайки се той да помисли, че ревнува.
Ахмад се ухили.
— Не, ти си първата жена, която шейх Абу някога е довеждал тук.
— Благодаря, Ахмад — усмихна му се в отговор Кристина. После се върна в шатрата и закрачи по пода. Този отговор въобще не я задоволяваше. Ако бе имало друга жена, щеше да разбере какво й се е случило, след като Филип се е отегчил от нея. Сега трябваше да се изправи пред самия Филип с въпроса, който я измъчваше. Господи, дано поне той да се върне в по-добро настроение!
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Слънцето още бе над хоризонта, когато стигнаха подножието на планината. Яздеха бързо, защото керванът беше на много мили от стана. Филип се надяваше това да не е керван с роби, защото те обикновено носеха малко храна.
Проклета да е тази жена с любопитството си! Как успяваше толкова лесно да го изважда от равновесие? Винаги се бе гордял с хладното си държание с жените — докато не срещна Кристина.
Така го ядоса през нощта! Не можеше да я разбере. Никога преди не беше плакала, след като са правили любов.
Щеше ли някога да я разбере? Кристина продължаваше всяка нощ да се съпротивлява, но той знаеше, че й харесва да правят любов. Защо се бореше срещу нещо, което й доставяше такова удоволствие?
Филип знаеше, че престореният й интерес към конете тази сутрин бе само извинение, за да напусне шатрата. Но можеше ли да я обвинява? Той би направил същото. Беше сигурен, че Кристина вече няма да се опитва да избяга, защото твърде много я бе наплашил. Вероятно можеше да й се довери достатъчно, за да я пусне да излиза от стана.
Филип си спомни ужасения й израз, когато й каза за нападението. Не възнамеряваше да й разкрива тази страна от живота си. Самият той не я харесваше кой знае колко, а и бе уверен, че това ще изпълни Кристина с отвращение. Но нахалното й любопитство така го ядоса, че реши да я шокира.
Не беше свикнал да му задават толкова въпроси за живота му, особено пък жена. Да, но каква жена! Нейното присъствие го изпълваше с щастие и наслада. Правеше му удоволствие дори само да наблюдава необикновената й красота. Където и да се намираше, бързаше да се прибере в шатрата, защото знаеше, че Кристина е там, нищо, че самата тя вероятно не го очакваше с нетърпение. Преди появата й същата тази шатра беше самотно, пусто място, което Филип бе избягвал колкото се може повече.
Когато приближиха до кервана, който бе спрял за нощувка в един оазис, той видя пет камили, чийто товар бе струпан на земята. Около малък огън се бяха скупчили шестима мъже. Филип и хората му препуснаха в галоп, за да обградят лагера, като размахваха заплашително пушките си, а Саид стреля два пъти, за да види дали керванджиите ще се отбраняват, или ще изоставят стоката си.