Пазачите на кервана бавно, един по един, хвърлиха пушките си. Филип слезе от коня и тръгна предпазливо напред, последван от хората си. Но шестимата пазачи не оказаха никаква съпротива. Явно предпочитаха да останат живи, отколкото да водят смъртоносна битка заради товар, който бе собственост на другиго.
Саид охраняваше пленниците, докато останалите претършуваха сандъците. Не след дълго бяха извадени вино и изсушено месо и всички се настаниха удобно край огъня, където щяха да вечерят и да пренощуват.
На следващата сутрин натовариха хранителните продукти и другите стоки на една от камилите, изпратиха остатъка от кервана по пътя му и тръгнаха обратно към планината. Влязоха в стана в късния следобед под радостните викове на останалата част от племето. След като прибраха конете и разтовариха камилата, Филип остави мъжете да си поделят плячката и занесе един голям сандък в шатрата си.
Надяваше се, че Кристина ще е по-сговорчива от предишния следобед. Откри я седнала смирено на дивана. Чифт дрехи и кърпата за баня лежаха в скута й. Когато той влезе в спалнята да остави сандъка, тя не отрони нито дума.
— Можем да тръгваме към езерото само след минута, съкровище — каза бодро Филип. Влезе в голямата стая и взе малък вързоп от скрина в ъгъла. — Нещо не е наред ли, сладка моя? — попита той, като се надяваше мълчанието й да не означава, че още му се сърди.
Но тя се извърна и поклати глава. Добре, нямаше да я насилва да му отговаря. Без да каже и дума повече Филип я изправи на крака и я поведе по склона към езерото.
Кристина все още се стесняваше да се съблича в негово присъствие. Тя се обърна с гръб и бавно си свали полата и блузата. Гледката на голото й тяло възбуди у него почти непреодолимо желание. С огромно усилие на волята той откъсна очи от нея, разгърна вързопа, извади остър бръснач и започна да бръсне едноседмичната си брада.
Доволен от резултата, Филип извади нов калъп сапун и последва Кристина във водата.
Когато накрая се върнаха в стана, се беше стъмнило. Току-що запаленият огън осветяваше ярко шатрата и хвърляше танцуващи сенки по ъглите.
Докато вечеряха, Филип си мислеше за мрачното настроение на Кристина. Не искаше сцени. Просто жадуваше да я отнесе в леглото.
Той се отпусна на дивана зад нея и леко разроши къдриците на тила й. Сетне докосна с устни нежната кожа зад ухото й и усети как тя цялата настръхва.
Филип остави виното си, изправи се и взе ръцете на Кристина в своите.
— Ела — прошепна той и я поведе към спалнята. За негова изненада, тя го последва спокойно.
Докато сваляше дрехите си, той не откъсваше очи от нея. Тя разпусна косата си и златните къдрици възхитително обвиха тялото й. След миг Кристина вече сваляше дрехите си бавно и прелъстително и накрая седна гола на леглото, сякаш приканваше изумения Филип да дойде при нея. Но когато той се приближи, тя вдигна ръце, за да го спре.
— Филип, трябва да говоря с теб — каза Кристина и потърси погледа му с потъмнелите си сапфирени очи.
— По-късно, съкровище — отвърна дрезгаво той и заглуши думите й с целувка. Тя го отмести с усилие.
— Моля те, Филип, има нещо, което трябва да знам.
Той я погледна и видя треперещите и устни и тревожните й сини очи.
— Какво има, Тина?
— Какво възнамеряваш да правиш с мен?
— Любов. Ти какво си помисли? — Усмихна й се примамливо и започна да си играе с къдриците, паднали върху гърдите й.
— Имам предвид за в бъдеще… когато вече няма да ме искаш. Какво ще правиш с мен тогава?
— Всъщност, не съм мислил за това — излъга Филип. Нямаше какво да мисли — за нищо на света не би я пуснал да си отиде.
— Ще ми разрешиш ли да се върна при брат си? — попита тя боязливо.
Ето значи какво я тревожеше. Наистина ли си мислеше, че ще я убие? Разбира се, че си го мислеше — за нея той бе по-черен от дявола.
— Когато се отегча от теб, Тина, тогава — да, можеш да се върнеш при брат си.
— Даваш ли ми дума, Филип?
— Имаш я. Кълна се.
По лицето й се разля облекчение и тя се отпусна на възглавницата с изкусителна усмивка.
— Край на страховете, нали, сладка моя? — прошепна той и опари шията й с пламтящите си устни.
— На повечето — простена Кристина, привлече лицето му към своето и охотно прие страстната му целувка.
За миг Филип се зачуди от какво ли друго би могла да се страхува. Но сега не му беше до разсъждения. За пръв път тя му се отдаваше без съпротива и той за нищо на света не искаше да пропилее този сладък момент.