— Нямам какво повече да ти кажа — отговори ледено Кристина. — Сега, ако ме извиниш, ще се оттегля.
— Не отговори на въпроса ми — каза тихо Филип.
— И нямам намерение — заяви тя надменно и стана, за да се отправи към спалнята, но Филип я дръпна обратно и я обърна с лице към себе си.
Кристина замахна към рамото му с все сила, за да го отблъсне, напълно забравила за ножиците, които държеше в ръката си, и блестящата стомана се заби дълбоко в плътта му. От устните й се изтръгна ужасен писък.
Без да издава с нищо болката, която със сигурност изпитваше, Филип изтръгна ножиците от рамото си. От раната бликна ярко червена кръв.
— Филип, съжалявам. Аз… аз не исках да направя това — прошепна тя. — Забравих, че ножиците са в ръката ми, трябва да ми повярваш! Не се опитвах да те убия. Кълна се!
Той отиде до скрина, без да каже и дума. Отвори чекмеджето и измъкна малък вързоп. После бавно се върна при нея, хвана я за ръка и я повлече към спалнята. Какво ли възнамеряваше да прави?
Въпреки уплахата си, Кристина го съблече гол до кръста и го накара да легне, като притисна робата към рамото му, за да спре кръвта.
После изскочи от шатрата, за да намери Майди. Без да каже и дума, тя взе от нея вода и чисти кърпи и тичешком се върна при Филип. Ръцете й трепереха неудържимо, но все пак успя да почисти раната, да я намаже с мехлема и да я превърже с бинта, който откри във вързопа.
Съзнаваше, че Филип наблюдава всяко нейно движение и се страхуваше до смърт от реакцията му. Дали смяташе, че тя преднамерено се е опитала да го убие? Защо не кажеше нещо, каквото и да е? Очите й упорито избягваха неговите, защото се страхуваше от гнева, който щеше да открие в тях.
Когато рамото му беше превързано, Филип внезапно я сграбчи за китките и дръпна върху себе си.
— Ти си полудял! — възкликна тя и започна да дърпа. — Раната ти още не се е затворила. Отново ще започнеш да кървиш.
— Тогава ми кажи това, което искам да чуя, Тина — прошепна той. — Кажи ми, че ти харесва да правим любов, иначе още сега ще ти докажа, че е така.
Зелените му очи блестяха от загубата на кръв, но лицето му изразяваше такава непоколебимост, че без съмнение щеше да изпълни заканата си.
Значи това щеше да бъде наказанието й! Трябваше да признае, че той й доставя удоволствие. Но тя нямаше да го признае, не можеше!
— Бъди проклет, Филип! Вече знаеш отговора! Трябва ли да го чуеш от устата ми?
— Кажи го! — настоя грубо Филип.
Никога досега не бе го виждала толкова жесток и безмилостен. Той улови китките й с една ръка и започна да вдига полата й с другата. Кристина разбра, че ще изпълни заплахата си, а това означаваше кръвта му да изтече. Язир със сигурност щеше да я убие, ако синът му умреше.
— Добре — проплака тя. — Признавам. Признавам всичко. Сега доволен ли си, дяволите да те вземат?
Филип я пусна. Кристина се сви в ъгъла на леглото и тихо заплака, заровила лице във възглавницата.
— Предаде се твърде лесно, любов моя — засмя се той. — Нямаше да те любя, независимо колко би ми било приятно да го сторя. Предпочитам да се насладя на всички прекрасни нощи, които ни очакват, отколкото да умра тази нощ в нежните ти прегръдки.
— О, мразя те, Филип Какстън! Мразя те, мразя те, мразя те! — извика тя.
Филип само се засмя и не след дълго заспа.
Проклет да е, проклет да е, повтаряше си наум Кристина, стиснала зъби, за да не го изкрещи на глас. Толкова лесно я принуждаваше да потъпче всичките си „непоколебими“ решения. Толкова лесно се бе предала. Трябваше да остави кръвта му да изтече! Но какво щеше да стане с нея тогава? Наистина ли искаше да го види мъртъв?
Бе изпитала невъобразим ужас, когато видя как ножиците пронизват рамото му и си помисли, че го е убила. Но защо? За Филип ли се бе уплашила или за себе си? Не знаеше, но се закле, че той никога повече няма да успее да я измами толкова лесно.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Филип прекара по-голямата част от следващата седмица в шатрата, за да се възстанови по-бързо. Кристина постепенно се примири с мисълта, че се налага да бъде с него постоянно. Компанията му дори започна да й харесва, тъй като сега той не искаше нищо от нея. Държеше се съвсем нормално, разговаряше с нея, смееше се и даже я научи да играе на карти. Тя съвсем лесно усвои покера и скоро дори взе да го побеждава.
Започна да се чувства спокойна в присъствието на Филип, сякаш го познаваше откакто се помни. Той й разказа как е дошъл в Египет да търси баща си, а също и за живота си с племето. Разказа й как са се скитали от оазис на оазис в пустинята в търсене на пасища за стадата си и как от време на време нападали някой керван или друго скитническо племе. Тя го попита защо предпочита този начин на живот, но Филип каза само: