— С какво съм те обидил, Кристина? — попита той.
— Нямаш ли капчица уважение към другите човешки същества? — изкрещя тя с ръце на хълбоците. — Защо трябва да продаваш тези жени?
— Няма да ги продам — каза Рашид, като я огледа жадно от глава до пети. — Презрението на една толкова красива жена е последното нещо, което бих желал. Ако искаш да пусна тези робини, ще го направя.
Кристина го изгледа изпитателно. Значи Рашид не беше толкова алчен, колкото Филип се опитваше да го изкара.
— Благодаря ти, Рашид. Съжалявам, че избухнах така. Изглежда съм грешала в преценката си за теб. — Тя се усмихна. — Ще вечеряш ли с нас довечера? Боя се, че не бих искала да оставам насаме с Филип.
— О, нима не си щастлива тук? — попита той меко. — Не се ли разбирате с Абу?
— Защо смяташ, че някога сме се разбирали? — засмя се тя.
Може би бе намерила приятел в лицето на Рашид.
— Това е много лошо, Кристина — каза той, преди да се разделят.
Тази вечер Кристина играеше ролята на добрата домакиня. Тя изпълняваше всички желания на Рашид, усмихваше му се и го развличаше с разкази за Англия и за своето детство.
Рашид не сваляше очи от нея, без да го е грижа, че показва желанието си толкова открито. В целия свят няма жена, която да може да се сравни с красотата й, мислеше си той. Беше облечена в бледозелена копринена пола и блуза, а върху гладките й бели рамене бе преметнат красив шал. Косата й бе завързана на тила и златните къдри се спускаха като буйна река по гърба й. Рашид усещаше как при вида на тази неземна хубост решимостта му да осъществи плановете, кроени толкова време, започва да се разколебава. Но, не биваше да се поддава на тази слабост. Бе чакал прекалено дълго.
Брат му също гледаше Кристина, но поради друга причина. Откровеният й флирт с Рашид го изпълваше с дива ярост. С всяка следваща чаша вино Филип измисляше нов, по-жесток и префинен начин да убие и двамата. Още при излизането на Кристина от шатрата този следобед се беше ядосал, а сега вече чувстваше, че е в състояние да извие хубавата й шия. Бе посрещнал новината, че Рашид ще освободи робините с ледено мълчание. Но гневът му нарастваше с всяка минута. Тази жена си играеше с огъня!
Кристина напълно пренебрегваше Филип — както по време на вечерята, така и след това. Знаеше, че потъмнелите му от ярост очи следят всяко нейно движение и бе доволна, защото копнееше да го накара да се чувства зле. Гневът му я забавляваше и я правеше все по-самоуверена и дръзка.
След като Рашид си замина, тя седна срещу Филип, наля си чай и зачака реакцията му. Той обаче продължаваше да я гледа безмълвно и по гърба й пропълзя тръпка на безпокойство.
— Приятно ли ти беше да ме правиш на глупак, Кристина?
Кристина се сепна и го погледна напрегнато, сетне попита с престорена невинност:
— Какво съм направила?
Страховитият му глас я накара да потрепери.
— Не разбираш ли, че този път прекали, жено?
— Боя се, че тази вечер ще прекаля още повече — прошепна тя.
Когато той се надигна, Кристина бързо потърси ножиците, които бе скрила под полата си. Но Филип предугади нейните намерения и стисна здраво ръцете й, за да й попречи. После грубо я изправи на крака, развърза полата й и захвърли ножиците в другия край на стаята.
— Наистина ли можеш да ме убиеш, Тина? — попита той с каменно лице.
Беше подценил тази жена.
— Да, мога да те убия! — просъска тя. Колко унизително бе да стои полугола и безпомощна пред него! — Мразя те!
Филип стисна челюст и затегна хватката си.
— Това вече съм го чувал, и то неведнъж. Този път ти наистина отиде твърде далеч, Кристина, и заслужаваш да бъдеш наказана. — Той седна и я преметна през коленете си. Изражението му бе непроницаемо.
— Филип, не! — извика Кристина, ала в същия миг ръката му се стовари с все сила върху оголената й плът. Тя изкрещя от болка, но Филип отново я удари с огромната си ръка, този път още по-силно, като остави втори яркочервен отпечатък върху бялата й кожа. — Моля те, Филип. Не бих могла да те убия. Знаеш го!
Той не й обърна внимание и я удари за трети път.
— Филип, кълна се, че това няма да се случи никога повече! — По бузите й се стичаха сълзи. Молеше го, но всъщност вече й беше все едно. — Кълна се, Филип. Моля те, престани!
Филип я обърна и нежно я залюля в прегръдките си. Тялото й се разтърсваше от ридания. Чувстваше се като малко дете. Досега никой не бе я удрял, дори родителите й. Беше унизена, смазана, но Филип бе прав — тя си го заслужаваше. Трябваше да се досети, че той ще разбере нейната измама. Никога не би могла да го прободе. Никога не би събрала толкова смелост.
Накрая Кристина спря да плаче и положи глава върху широката гръд на Филип. Продължаваше да трепери, но нямаше сили да протестира, когато той се изправи и я отнесе в спалнята. Беше й все едно какво ще прави с нея. Филип я положи върху леглото и свали блузата й и парчето плат, което бе увила около крака си, за да закрепи ножиците. После придърпа завивките върху треперещото й тяло и отметна златната коса от лицето й. Накрая се наведе, целуна я нежно по челото и излезе. Но Кристина не помръдна, само се взираше пред себе си с пълно равнодушие.