Филип прекоси стаята с големи крачки, отиде право при виното си и пресуши чашата, опитвайки се да забрави събитията от деня. Сетне легна на дивана и се замисли за жената, която спеше в леглото му.
Цяла вечер си бе представял с какво удоволствие ще я накара да страда заради флирта й с Рашид, да крещи и да го моли за милост. Но след като Кристина действително му бе дала повод да я накаже, той се почувства засрамен. Срамуваше се, че й бе причинил болка. Но, по дяволите, тя го бе заслепила от гняв и си заслужаваше боя! А и беше готова да го прободе! Тези нейни глупави игри, които… Все едно, сега той бе този, който страдаше. За пръв път в живота си посягаше на жена и това никак не го изпълваше с гордост. Дявол да го вземе, тази проклета жена наистина го побъркваше!
Ами онова хлапе Рашид? Той пък каква ли игра играеше сега? Филип го бе помолил или да освободи робините, или да ги изведе от стана, но Рашид бе отказал категорично. Защо след това се бе подчинил на молбата на Кристина?
Филип знаеше, че брат му е запленен от нея и не можеше да го вини за това. Кристина бе толкова красива, че едва ли съществуваше мъж, който не би я пожелал. Може би Рашид се опитваше да спечели обичта й — нещо, в което Филип се бе провалил. Не трябваше да изпуска младока от очи. Кристина бе негова. Въпреки нейната омраза, той нямаше да позволи на никого да му я отнеме.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Когато Кристина най-сетне се размърда под завивките, навън вече бе станало горещо. Стаята беше празна и тя се зачуди дали Филип изобщо си е легнал през нощта. Не можеше да му се сърди, че я е оставил сама, защото отново му бе дала повод за съмнения и недоверие. Сега той сигурно я мразеше, но може би така бе по-добре. Може би дори щеше да я пусне да си отиде.
Кристина внимателно разтърка с ръка хълбоците си, но не почувства болка. Всъщност наранена бе гордостта й. Как ли щеше да се отнася Филип с нея днес? Снощи не бе казал и дума, след като я напердаши. Дано поне не я наказва повече.
Малко преди обед дойде Амин, заедно с най-голямото си дете. Малкият Саид беше на около две годинки и не спираше да тича из стаята и да тършува навсякъде. Кристина се забавляваше да го гледа, но изпитваше смущение от присъствието на другото момиче, защото знаеше, че Амин не може да не е чула виковете й през нощта.
Амин й се усмихна разбиращо.
— Ще ти кажа нещо, Кристина, защото знам какво те притеснява. Няма защо да се срамуваш от това, което ти стори шейх Абу снощи. То само показва, че наистина те обича, иначе не би го направил. Нура позеленя от ревност, защото тя също знае това.
— Сигурно целият стан ме е чул — възкликна Кристина. — Никога повече няма да мога да си покажа очите пред хората.
— Повечето от тях бяха заспали. Но все едно, няма от какво да се срамуваш.
— Не се чувствам много горда — каза Кристина. — Но знам, че снощи си заслужавах наказанието.
Двете жени се стреснаха, защото точно в този момент влезе Филип. Но той отиде в спалнята, без да каже и дума. Кристина се надяваше да не е дочул разговора им.
— Тръгвам си — каза Амин и взе малкия Саид. — Сигурна съм, че шейх Абу иска да бъде сам.
— Не е нужно да си тръгваш, Амин — прошепна неспокойно Кристина.
— Пак ще дойда.
— Радвам се, че си поговорихме — каза Кристина. Тя изпрати Амин до входа, стисна ръката й и прошепна: — Благодаря ти, Амин. Сега се чувствам много по-добре.
Амин отвърна на усмивката й и бързо се отдалечи. Колко щастлива изглежда, въпреки че и тя е била открадната от семейството си, помисли си Кристина.
Внезапно усети присъствието на Филип зад себе си, но преди още да се е обърнала, той обви ръце около нея и я придърпа към себе си. Сетне плъзна длани по гърдите й и тя усети как й прималява от възбуда. Трябваше да се пребори с тази слабост, преди да се е предала на удоволствието, което й доставяше неговото докосване.
— Спри, Филип. Пусни ме веднага! — умолително каза Кристина, като отчаяно се опитваше да отмести ръцете му. Но Филип само я стисна по-силно. — Причиняваш ми болка — простена тя.
— Не това е намерението ми, Тина — прошепна той в ухото й и започна нежно да си играе със зърната на гърдите й през тънката материя на блузата. Те набъбнаха и се втвърдиха в трепетно очакване.