Но Кристина не можеше да му позволи да продължи. Беше се заклела никога повече да не му се отдава.
— О, моля те, Филип, спри — простена тя, когато той плъзна пламтящите си устни надолу по шията й. Изведнъж някъде дълбоко в нея се надигна огромна вълна от неудържимо желание, толкова могъща, че тялото й потрепери.
— Защо трябва да спирам? Ти си моя, Тина, и аз мога да те имам когато и където ми харесва.
Думите му я раздразниха.
— Не съм твоя. Принадлежа само на себе си! — Тя се освободи от прегръдката му и се обърна към него с гордо изправена глава и поглед, вперен в тъмнозелените му очи. Собствените й очи святкаха предизвикателно.
— Тук грешиш, Тина. — Той взе лицето й в шепи, за да й попречи да избегне пронизващия му поглед. — Аз те откраднах. Ето защо ти принадлежиш на мен и само на мен. Ако беше поне малко по-привързана към мен, щеше да се чувстваш много по-добре.
— Как можеш да говориш за привързаност, Филип, когато ти си причината за моите неприятности! Знаеш, че искам да си отида у дома, но ме държиш тук като затворничка!
— Аз искам да си тук и това е единственото, което има значение. Просто си помислих, че ще бъдеш по-щастлива, ако сърцето ти поомекне към мен. — Филип я пусна и се отправи към изхода.
— А какво ще кажеш за себе си, Филип? — попита тя. — Какви са твоите чувства към мен? Обичаш ли ме?
— Да те обичам? — Той се обърна с лице към нея и тихо се засмя. — Не, не те обичам. Никога не съм обичал жена, освен може би майка си. Желая те и това е достатъчно.
— Не, това не е достатъчно! Можеш да задоволиш страстта си с всяка жена. Защо трябва непременно да съм аз?
— Защото никоя друга жена не ми е доставяла такова удоволствие. — Погледът му дръзко обходи тялото й. — Боя се, че си ме разглезила, Тина — ухили се той и излезе от шатрата.
Следобедът беше горещ и влажен. Откакто Филип се бе върнал в Египет, не беше валял дъжд и водата в малкото езерце, което използваха за къпане почти се бе изпарила. Но скоро трябваше да завали; винаги валеше по това време на годината.
Филип обучаваше един тригодишен кон, когато видя Кристина да пресича стана и да влиза в шатрата на баща му. Той с усмивка си припомни собствената си среща с Язир преди няколко часа.
— Това момиче е мило и нежно, Абу — бе казал старецът укорително. — И трябва да се отнасяш с нея като с такава. Сърцето ме заболя, като я чух да крещи миналата нощ. Ако не бях толкова слаб, щях сам да дойда, за да те спра.
Филип бе пил цяла нощ и имаше дяволско главоболие. Затова думите на баща му го бяха раздразнили и той за малко не разказа на баща какъв е истинския нрав на Кристина. В крайна сметка бе променил намерението си. Виждаше, че баща му е очарован от нея и беше доволен. Тя бе като глътка свеж въздух за Язир. А и наистина можеше да бъде прекрасна, когато пожелаеше.
Измина час, преди Филип да я види отново. Вървеше бавно към него с лека усмивка на уста. Очите й грееха нежно тюркоазени. Е, поне не ми е сърдита, помисли си той, като си спомни колко тъмни бяха те при последния им разговор.
— Филип…
Каза го плахо, като хапеше долната си устна. Малките й ръце стиснаха ръба на една от каруците. Сигурно ще иска нещо, реши Филип, слезе от коня и тръгна към нея.
— Какво мога да направя за теб, сладка моя? — попита той.
— Чудех се дали имате коне, които още не са обучени.
— Да, но защо питаш?
— Искам да яздя — каза Кристина и смирено сведе очи.
Филип я изгледа подозрително.
— Искаш да ти се доверя и да ти дам кон след онова, което се случи снощи?
— О, моля те, Филип. Не издържам да не правя нищо. Свикнала съм да яздя всеки ден — примоли се тя.
Очите му потърсиха нейните.
— Откъде да зная дали можеш да яздиш? Имам само твоята дума, че си яздила и преди.
— Обиждаш ме! Яздя от дете и жребецът ми у дома е с две педи по-висок от всички коне тук.
— Много добре, Тина — засмя се той и посочи коня, с който работеше. — Този ще ти свърши ли работа?
— О, да — каза Кристина засияла. Красивият арабски кон бе гарвановочерен на цвят и й напомняше за Дакс, само дето не беше толкова голям. Имаше горда извивка на шията, широк гръден кош и дълги, тънки крака. Не можеше да повярва, че е неин, че може да го язди. — Ще се преоблека само за минутка — възкликна тя и хукна към шатрата.
— Ще трябва да яздиш без седло — извика след нея Филип, — защото тук нямаме такива неща.
— Добре — извика Кристина през рамо. — Ще се справя.
Тя влетя в спалнята и извади широките бричове, които тъкмо беше довършила. Слава богу, че бе решила да си ушие първо роба, вместо планираната рокля.